Решение № 7166 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2011 г.

Решение № 7166 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9637/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на Валентина Севделинова Венелинова, притежаваща ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. Видин, ул. "Цар Александър II", № 3, ет. 1, офис 8 против решение № 285/22.06.2011 г. на Административен съд Велико Търново - пети състав, постановено по адм. д. № 389 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на Венелинова против РА № 051000005/27.01.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 164/25.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 457,74 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че констатациите от РД са непълни и неточни, което на свой ред рефлектира върху законосъобразността на ревизионния акт, с който са установени задължения за невнесени осигурителни вноски за период 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г. Липсата на регистрация на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице е поради пропуск на приходния орган, тъй като лицето е подавало ГДД. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП я е оспорил с подробни доводи, изложени в писмен отговор от юрисконсулт Я. Георгиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбоподателят не е заявил регистрация като самоосигуряващо се лице, поради което е задължен да внася за своя сметка осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО по силата на чл. 4, ал. 3, т. 1 и чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО, относимо и към ЗЗО, с оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от закона. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: С РА са установени задължения за довнасяне общо в размер на 5 193,59 лв., от които: осигурителни вноски за ДОО за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 1 331,18 лв. и лихви 2 179,80 лв.; осигурителни вноски ДЗПО - УПФ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 472,88 лв. и лихви 455,85 лв. и здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 455,59 лв. и лихви 298,29 лева. Ревизираното лице е подало ГДД по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и за 2006 г., ГДД по ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. В декларациите е посочило доходи от упражняване на свободна професия (адвокат). Венелинова не е подавала декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице и не е представяла в НАП данни за осигуряването си, чрез подаване на декларации обр. 1 "Данни за осигурено лице" и обр. 6 "Данни за дължими вноски и данък". За ревизираните 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. жалбоподателят не е начислявал и внасял месечни авансови вноски за ДОО, поради което приходният орган е определил вноските съгласно съдържащите се в РД месечни таблици. Част от вноските за 2005 г., 2006 г., 2007 г. са внесени по време на ревизията, поради което с РА е определена сума за внасяне в размер на 1192,20 лв. и лихви в размер на 2 128,98 лева. При така установените факти административният съд е формулирал правилни и обосновани изводи, без да е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила. По силата на предвиденото в чл. 1, ал. 5 (предишна ал. 4), т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, чл. 5, ал. 2 КСО Венелинова, действащата в качеството си на адвокат, се явява самоосигуряващо се лице. На основание чл. 6, ал. 7, т. 1 КСО (в приложимата за ревизираните периоди редакция), осигурителните вноски за лицата, упражняващи свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО и годишно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 КСО. Венелинова не е начислявала вноски за ЗЗО и не е внасяла такива. Оплакванията на жалбоподателката за непълнота и неточност на констатациите от РД е неоснователно, тъй като тези констатации са обусловени от установените по времето на ревизията факти и обстоятелства. Преценката за правилността на констатациите, възприети и в РА, е свързана с произнасянето от съда по съществото на спора. В тази връзка Венелинова е разполагала с процесуалната възможност да посочи и да представи доказателства във връзка със своите твърдения, което тя не е направила. Освен това жалбоподателят практически е признал дължимостта на суми, произтичащи от отразено в акта основание, тъй като е внесъл сумата в размер на 2 305,46 лева. Приходният орган я е разпределил пропорционално за периодите. Обоснован е извода на административния съд, че липсата на регистрация на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице, е последица от бездействието на Венелинова. Същата е могла подавайки ГДД за ревизираните периоди да предприеме и обективни действия за регистрацията си като самоосигуряващо се лице. Упражняването на дейността като адвокат, предполага яснота у жалбоподателят за юридическите последици от липсата на регистрацията на самоосигуряващото се лице. Не е налице основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната инстанция оставя в сила първоинстанционното решение. Независимо от резултата по делото, в полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново не се дължи юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, тъй като в него страната не защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение