Решение № 13700 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15099/2012 г.

Решение № 13700 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15099/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Митко Николов Димитров срещу Решение № 632 от 29.10.2012 г., постановено по адм. дело № 750/2012 г. от Административен съд Плевен. В жалбата не се мотивират конкретни касационни основания, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Митко Димитров срещу Решение № 39 от 06.08.2012 г. на директора на РУСО - Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 1019 от 19.06.2012 г. на ръководителя на ПО, с което е отказана добавка към пенсията по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. За да постанови този резултат, съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, и при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Счел е, че в конкретния случай липсват законовите основания на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, тъй като Митко Димитров е бил осъден с влязла в сила присъда по чл. 381, ал. 1 от НК (отм.) заради самоволно напускане на военното поделение, в което е служил. Тъй като репресията не е основана на произход, политически убеждения или религиозни вярвания не се дължи обезщетение по реда на специалния закон. Решението е валидно, обосновано и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. В случая първостепенния съд правилно е преценил, че конкретният случай не попада в обхвата и приложното поле на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Касаторът не е представил доказателства, вкл. и "други писмени доказателства по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, които да удостоверят", че по отношение на него "е осъществена незаконна репресия по смисъла на чл. 1 от закона ...". Съгласно нормата на чл. 3, ал. 3, б. "б" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (публ. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.) към искането си претендиращите право на обезщетение следва да приложат "удостоверение за основанието и времето на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Видно от приложената по делото присъда № 377 от 02.09.1968 г. на Софийския военен съд Димитров е осъден за това, че на 10.08.1968 г. към 19 ч. е напуснал без разрешение поделението (в което служи) и бил в отклонение от военна служба до 22 ч. на 11.08.1968 г., поради което е на основание чл. 381, ал. 1 от НК (отм.) му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 месеца със зачитане на предварителното задържане от 13.08.1968 г. При така изложените факти изводът на решаващия съд, че г-н Димитров не е от кръга на лицата, посочени в чл. 1 от ЗПГРРЛ, които имат право на месечна добавка към пенсията си, по реда на чл. 9, ал. 1, т. 1 от с. з., е обоснован. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение