Решение № 10315 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5456/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на Р. А. А., гражданин на Сирия, чрез назначения му по реда на Закона за правната помощ (ЗПП) адв. Цветилов, срещу Решение 3603/10.04.2025 г. на Административен съд (АС) Хасково по адм д. 535/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение 1578/12.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), отказващо предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е съотнесъл бежанската история на чужденеца, свързана с опасенията му от преследване, към обстановката в страната му по произход. Счита, че е нарушена императивната норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, тъй като използваната от административния орган информация не е актуална, а е компилация от данни от други източници, изложена в справка без доказателствена сила като частен свидетелстващ документ. Претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на председателя на ДАБ. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и от адв. Цветилов. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС - се представлява от юрк. Кръстева, която оспорва нейната основателност с позоваване на актуални справки за ситуацията в Сирия. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 1578/12.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, роден на [дата]. в Сирия в [населено място], обл. Идлиб, по молбата му за международна закрила с вх. 4036/03.10.2024 г. С оглед заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АС-Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съдът приема, че заявителят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Обсъдени са и тези по т. 3. на ал. 1 от чл. 9 - тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Позовавайки се на информацията за обществено политическата ситуация в Сирия в справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ през м. март 2025 г., административният съд приема, че смяната на властта не променя положението в страната в негативен, а в положителен аспект, както и че не са налице данни за безогледно насилие над цивилни граждани в резултат на вътрешен конфликт в обл. Идлиб, нито в резултат на военната намеса в Сирия от страна на Израел. Решението е правилно. Не се установяват наведените в касационната жалба пороци - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка АС Хасково достига до правилни и съответни на материалния закон изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани въз основа на възприетите от съда факти и дават отговори на всички доводи на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съобразени с бежанската история на чужденеца са изводите на съда за липсата на предпоставките, регламентирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Р. А. А., а именно основателни опасения от преследване по определението в ал. 4, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група от субектите по ал. 3 и чрез действия по преследване по ал. 5. В проведеното на 30.01.2025 г. интервю чужденецът отрича да е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и изповядваната религия [етническа принадлежност], [вероизповедание]. Заявява, че не членува в политическа партия или организация, или в религиозни общности. Напуснал е Сирия заради лошото икономическо положение и необходимостта да издържа семейството си като най голям син от пет деца. Поради същата причина не желае да ходи в казармата. Един месец преди да напусне страната човек от [наименование] поискал да се присъедини към тяхната армия, но понеже бил ранен в крака, не го взели. Според чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ действия на преследване от страна на официалните власти могат да бъдат наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3. Нормата от националния закон транспонира чл. 9, пар. 2, б. д) от Директива 2011/95. Според т. 27 и т. 28 от Решение на СЕС от 19 ноември 2020 г. по дело С-238/19, EZ, даващо тълкуване на посочената норма от директивата, действията на преследване, на които твърди, че е изложено лицето, което иска да му бъде признато качеството на бежанец на основание на тази разпоредба, трябва да произтичат от отказа му да отбие военната служба. Следователно този отказ трябва да е единственият начин, позволяващ на заинтересованото лице да избегне участието в престъпленията, посочени в член 12, параграф 2, буква а) от същата директива (вж. в този смисъл Решение от 26 февруари 2015 г., Shepherd, C-472/13, т. 44). От това следва, че обстоятелството, че търсещият убежище не е използвал процедура по общия ред за отказ от военна служба, изключва всякаква закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95, освен ако същият докаже, че не е имал достъп до никаква процедура от такова естество в неговото конкретно положение (вж. и т. 45 от решението по дело C-472/13). По делото не са налице данни за това гражданинът на Сирия да е получил призовка/повиквателна от официалните власти да отбие редовната си военна служба, на която повиквателна той да не се е подчинил и да е отказал да постъпи в армията като новобранец. Освен това, положението, за което разказва чужденецът, свързано с принудително набиране на хора за армията, е променено след м. септември 2024 г., когато той е напуснал Сирия, и към настоящия момент. Според данните в представената по делото справка от 21.07.2025 г. още през м. февруари 2025 г. президентът А. Ш. е обявил, че премахва задължителната военна служба, освен в ситуации на извънредно положение, и вместо това армията разчита на доброволно набиране на войници. Към м. юни 2025 г. доброволците в армията са 100 000. Новата сирийска армия се състои основно от членове на [наименование] и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници. През м. февруари 2025 г. сирийската телевизия съобщава за слухове, според които преходните власти в провинциите Тартус и Латакия са призовавали и наемали мъже за военна служба, но тези слухове са отречени от официални източници в провинция Тартус. Обосновани са и изводите на АС - Хасково, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Р. А. А. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В интервюто той съобщава, че през 2019 г. имало бомбардировки в неговото село, след което нахлула редовната армия в селото. Затова напуснали със семейството му и се преместили в лагер [наименование]. В лагера нямало никакви условия за живот и също имало бомбардировки от редовната армия. Затова той се преместил при роднини в друг лагер на 10 минути път с кола от [наименование] и след това напуснал страната. Напуснал страната чак през септември 2024 г. по финансови причини. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен от съда анализ на бежанската история на чужденеца и актуалната информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07, тълкуващо чл. 15, б. в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.), на който съответства чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с преценката за безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Обоснован е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем вътрешният конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства, ако бъде върнат в страната си по произход и по-конкретно в област Идлиб. Напротив, данните сочат, че от началото на 2025 г. ситуацията в Сирия се променя не в негативен аспект, а в положителен. Справката с дата 21.07.2025 г. не съдържа информация за продължаващ въоръжен конфликт между редовната сирийска армия и лоялни на режима на А. сили в Идлиб. Данните са за това, че още от края на м. май 2025 г. югозападната част на провинция Халеб и Идлиб са под контрола на преходната администрация с изключение на малък район западно от гр. Халеб. Справката от 10.09.2025 г. сочи, че завръщащите се бежанци се насочват към Северна Сирия и по-конкретно към провинции като Идлиб, Дамаск и Хама. Първостепенният съд правилно е съобразил и правилото, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Изложеното по-горе изключва и хипотезата на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Справките, представени от ответника, са изготвени въз основа на информация от върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (UNHCR), от Агенцията на ЕС за убежището (EUAA) и други публично достъпни източници в съответствие с чл. 8, пар. 2 от Директива 2011/95. Не се установяват и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно е разбирането на Върховния административен съд, че под "други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (виж Решението по адм. д. 3703/2025 г. на ВАС и цитираната в него практика). По изложените съображения касационният състав преценява като правилен и съответен на приложимите материалноправни норми оспорения съдебен акт, потвърждаващ отказа на председателя на ДАБ да предостави на сирийския гражданин международна закрила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение