Решение № 4403 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 978/2014 г.

Решение № 4403 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 978/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ София-град против решение № 7552 от 3.12.2013 г. на административен съд София-град по адм. дело № 5626/2013 г. С него се отменя решение № РО-261 от 30.04.2013 г. на директора на териториално управление на НОИ София и разпореждане № 710 от 18.03.2013 г. на ръководител контрол на разходите на ДОО. Поддържат се доводи за неправилност на решението при наличие на касационните основания посочени в чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му по съображения подробно изложени в жалбата. Изразяват се основно в това, че при неверно отчитане на осигурителния стаж от осигурителя, това поведение е в причинна връзка с ощетяването на бюджета на НОИ, поради което се ангажира отговорността по реда на чл. 110 КСО. Ответникът, Софийска вода АД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: По делото е установено и не се спори от фактическа страна между страните, че със заповед № 225/27.08.2012 г. на изпълнителния директор на Софийска вода АД е прекратено трудовото правоотоншение с Боян Михайлов Михов на длъжност Старши мениджър "Изпълнение на нормативни изисквания" на основание договор за управление в сила от 9.07.2012 г. Не се спори и се установява от приложените доказателства с преписката, че със заповед № 232/27.10.2012 г. на изп. директор на Софийска вода АД е отменена на основание чл. 344, ал. 2 КТ цитираната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 2 КТ и се изразява съгласие от страна на работодателя правоотношението да бъде прекратено по взаимно съгласие, в какъвто смисъл е била подадена молба на 27.08.2012 г. от Боян Михайлов Михов. На следващо място, не се спори и е установено, че със заповед № 2251/27.10.2012 г. на изп. директор на Софийска вода АД е прекратено трудовото правоотношение с Боян Михайлов Михов на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие считано от 28.08.2012 г. При така установеното, на Боян Михайлов Михов по негово искане е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 28.08.2012 г. до 27.04.2013 г. в размер на 54.78 лева дневно с разпореждане № 212-00-174-1 от 2.10.2012 г. По повод декларация от него за промяна на обстоятелствата във връзка с описаните по-горе заповеди е издадено ново разпореждане № 212-00-8174-3 от 19.11.2012 г., с което се изменя предходното разпореждане в частта за размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица като е определен нов размер 7.20 лева дневно и нов период 28.08.2012 г. - 27.12.2012 г. Мотивите са - представените нова заповед за промяна на основанието за прекратяване на трудовия договор. При така начислените и изплатени в повече суми като парично обезщетение за безработица е издаден ревизионен акт за начет от контролните органи на НОИ, в който е констатирано, че поради промяна на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на Боян Михайлов Михов са начислени в повече 1760.46 лева главница и лихва 95.64 лева поради издадени документи с невярно съдържание от осигурителя, което е основанието за издаване на разпореждане № 710 от 18.03.2013 г. на основание чл. 110, ал. 3 КСО. С него се разпорежда от ръководителя на контрола на разходите на ДОО внасянето на сумата в общ размер 1856.10 лева по акта за начет от Софийска вода АД. Това разпореждане е обжалвано пред директора на СУСО, който с решение № РО-261 от 30.04.2013 г. е оставил без уважение жалбата. Това решение е предмет на спора пред административния съд който е разгледал жалбата по същество и я приел за основателна. Мотивите за това са, че осигурителят Софийска вода АД не е бил уведомен за молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие тъй като същата молба няма входящ номер и дата и като се е позовал по късно на нея, това е било на законно основание чл. 344, ал. 2 КТ при което не носи отговорност за причинени щети на ДОО. При изложените съображения развити подробно в мотивите решението и разпореждането са отменени. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативни разпоредби. За събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на разходите по ДОО при съответното поделение на НОИ издава разпореждане за събирането им. Съгласно разпоредбата на чл. 54б ал. 3 КСО обезщетението за безработица при прекратено трудово правоотношение по взаимно съгласие и при виновно поведение на работника или служителя е в минимални размери и срокове за разлика от другите основания, за които размерът по ал. 1 е най-висок. Или, основанието според КТ на което е прекратено трудовото правоотношение е в пряка причинна връзка с размера на обезщетението за безработица. Поради това е налице годен спорен предмет за разрешаване в настоящия случай. От друга страна в чл. 344, ал. 2 КТ е предвидено, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Това важи в еднаква степен и за възможността да бъде променено основанието за прекратяване на трудовия договор. Тази разпоредба е в полза на работодателя да избегне неблагоприятни последици от съдебно разрешаване на спора при допуснати от него грешки при прекратяване на трудовия договор и да се спази законът. В настоящия случай работодателят /осигурителят/ е знаел /имал е възможността да знае/ за подадената молба от Боян Михайлов Михов за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Това следва от заповед № ДР-232/27.10.2012 г., с която се констатира, че такава молба е налице и е с дата 27.08.2012 г. и по която не е взето отношение, поради което всички последици са преуредени с дата 27.08.2012 г., датата на предходната заповед, като в случая е налице извършена поправка в предходната заповед по отношение основанието за прекратяване на трудовия договор. При такова поведение от страна на осигурителя следва да се приеме, че той следва да носи отговорността по чл. 110 КСО за причинените щети на ДОО. Неоснователни са доводите на Софийска вода АД, че упражняване на правото по чл. 344, ал. 2 КТ не може да се свързва с последици, уредени в друг нормативен акт за други правоотношения, тъй като отговорността за щети на държавното обществено осигуряване е уредена и следва от законов акт - КСО, който е равен по степен нормативен акт като Кодекса на труда. В случая правното основание за прекратяване на трудовия договор е в пряка връзка с размера на паричното обезщетение за безработица по чл. 54 б КСО, поради което правилното му отразяване има последиците, предвидени не само в КТ но и в КСО. Изводите в друг смисъл в мотивите на съда са необосновани и в нарушение на материалния закон поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него, тъй като не са налага събиране на доказателства, следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Софийска вода АД следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото е основателно искането за разноски, направено пред административния съд за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъде осъден "Софийска вода" АД да заплати в размер - 150 лева. Искане за разноски в касационната инстанция не е правено поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение