Решение № 6922 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 474/2017 г.

Решение № 6922 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 474/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. А., чрез пълномощника му адв. Т. Ч., против решение № 7054 от 14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9074/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 23 състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане рег. № 22933 Екз. 2273 от 29.07.2016 г., издадена от Р. Г. Х., старши полицай при 05 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (РУ на СДВР). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон при преценка на доказателствата - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в заповедта не се съдържат фактически основания за издаването й, като формално е посочено основание по чл. 354а от Наказателния кодекс (НК) но не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които да свързват касатора с извършване на престъпление. Такива не се съдържат и в съпътстващите заповедта документи, поради което няма данни, които да дават обосновано предположение за извършване на престъпление. Съдът необосновано е приел наличие на доказателства за държане на забранени вещества и недопустимо е заместил липсващите в заповедта мотиви. Иска се отмяната на съдебното решение и да бъде отменена издадената заповед за задържане. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 05 РУ на СДВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Г., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи са развити в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Л. М. А. срещу цитираната заповед за задържане на лице, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането му за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат фактическите и правни основания за нейното издаване, поради което не са налице основания за отмяната й. От изводите на съда се оспорват само тези за наличие на фактически и правни основания за издаване на заповедта, съответно оценката на доказателствата обосновала тези изводи. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 ЗМВР. В заповедта като фактическо и правно основание за издаването е посочен чл. 72, ал. 1, т. 1 и чл. 354а от НК, както и абревиатурата ОДИ - общодържавно издирване. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая са налице фактически обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е възможно да е извършило престъпление по чл. 354а от НК. Съдът е обсъдил справка от 03.11.2016 г., от която е видно, че Л. М. А. е обявен за общодържавно издирване, с мярка "принудително довеждане" като същият е с качеството на обвиняем по ДПМЗ № 2595/2016 г. по описа на 06 РУ на СДВР. В 05 РУ на СДВР са образувани две преписки по отношение касатора - № 229р-13163/16 г., която е изпратена на 06 РУ на СДВР по компетентност и която е във връзка с обявяването на лицето за общодържавно издирване и преписка № ДПЗМ № 1682/16 г. във връзка с чл. 354а от НК. По втората преписка на касатора е повдигнато обвинение от СРП и е наложена мярка за задържане, като същият е преведен в следствения арест на НСлС. И по двете преписки са съставени, съответно на 29.07.2016 г. и 30.07.2016 г, докладни записки, адресирани по началника на 05 РУ на СДВР, входирани с номера от 01.08.2016 г. В докладните записки е посочено, че по нареждане на ОДЧ-50, дежурни полицаи са изпратени на ул. "В." и ул. "П. Б.", във връзка със сигнал за съмнително лице, с описание, съвпадащо с това на касатора. Полицейските служители забелязали касатора, като установили самоличността му по лична карта, (с изтекла валидност още от 2014 г.), като след справка, извършена от ОДЧ-50 е установено, че лицето е обявено за общодържавно издирване. А. М. А. е закаран в 05 РУ на СДВР, като при обиск у него, в различни части на облеклото, са намерени "стъвка" с бяло прахообразно вещество, "стъвка" от жълто фолио с кафеникава бучка с неправилна форма около 2 см., 1 бяло-синя капсула с бяло прахообразно вещество, 1 метална кутийка с кафеникави кристали и 1 пластмасово шишенце, съдържащо прозрачна течност, бонбони и хапче, всички подробно описани. Всички вещества Л. А. е предал доброволно, за което е съставен протокол и, всички са запечатани по изискуемия начин. Поради доброволното предаване на тези вещи същите не фигурират в изготвения при задържането протокол за обиск. Правилно при тези данни, които съдът е приел за установени след подробно обсъждане на всички доказателства по делото, съдът е изградил извод за съответствие на издадената а заповед за задържане с изискванията за форма по ЗМВР и АПК и че същата съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването й. Съдът изрично е посочил, че само цитирането в заповедта на чл. 354а от НК не изпълва изискването за мотивираност на акта, но мотивите могат да бъдат изложени отделно от него, в друг документ от преписката, което в случая е сторено, поради което в съответствие с указанията в ТР № 16 от 31.03.1975 г., на ОСГК на ВС следва да се приеме, че обжалваната заповед, съдържа фактически и правни основания за издаването й. В докладните записки се съдържат конкретни факти, ясни и пълни, чието посочване обезпечава правото на задържаното лице да разбере основанията за задържане и да упражни в пълен обем правото си на защита. Съдът обосновано е приел, че не са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като задържаното лице, независимо че е чужд гражданин и, владее български език в степен достатъчна да осъществи правата си. Ага не е поискал преводач, адвокатска защита или телефонно обаждане, което е видно от подписаната при задържането декларация. Правилно съдът е приел и съответствие на заповедта с материалния закон. В случая са налице данни за вероятно извършено престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. За прилагане на принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая жалбоподателят е и привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 354а от НК. Посоченото в заповедта, както и в преписката обосновава наличие на достатъчно данни, които разгледани заедно с правното основание разкриват и мотивите на административния орган за прилагане на принудителната мярка. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че докладната записка описваща доброволно предадените от Л. М. А. вещи не може да послужи за обосноваване на заповедта, тъй като същите не са подложени на полеви тест за наркотици, за да бъдат категоризирани като забранени вещества. Правилно както от административния орган, така и от съда са оценени доказателствата за деянието и вероятността извършителят да препятства или затрудни разследването, поради което правилно съдът е приел и съотвествие на мярката с целта на закона и съразмерността на прилаганото ограничение с необходимостта за защита на обществения интерес, който в случая надделява над този на задържаното лице. В тази връзка съдът е съобразил и практиката на ЕСПЧ по чл. 5, § 1 от 5 от ЕКПЧ. По изложените съображения оспореното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,