Решение № 8839 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2022 г.

Решение № 8839 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5723/2022 г., VIII о., докладчик съдията Мария Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мементо" ООД, [ЕИК], представлявано от управителя Б. И. против Решение № 3136/09.05.2022 г., постановено по адм. дело № 1331/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-22221020008247-091-001/02.11.2021 г., издаден от Г. М., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Ю. Т.-С., на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител ревизията при ТД на НАП - София, в частта за установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2020 г. до м. 03.2020 г. и от м. 05.2020 г. до м. 07.2020 г., потвърден с Решение № 61/13.01.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като нарушение на процесуалните правила се сочи липсата цялостен анализ на представените документи и възраженията на жалбоподателя. Касаторът счита, че неправилно съдът се е позовал на обстоятелства, които са ирелевантни за признаване правото на данъчен кредит - липса на техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугите. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на индивидуализация на услугите, както и за липса на реалност на рекламните услуги. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика – София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на "Мементо" ООД против Ревизионен акт № Р-22221020008247-091-001/02.11.2021 г., издаден от Г. М., на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Ю. Т.-С., на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител ревизията при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 61/13.01.2022 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който на "Мементо" ООД са установени задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2020 г. до м. 03.2020 г. и от м. 05.2020 г. до м. 07.2020 г., в общ размер на 30 961, 67 лв. – главница 26 850, 00 лв. и лихви 4 111, 67 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в случая не се установява реалност на доставките. В мотивите съдът е посочил, че за установяване на тези обстоятелства по делото са представени рамкови договори, фактури и приемо-предавателни протоколи, които не установяват в какво се изразяват цитираните в писмените доказателства "организиране на събитие" и "рекламни услуги". Липсват данни, кога е организирано съответното събитие, каква е цялостната концепция, промотирани ли са конкретни продукти на него, кои лица са участвали в организацията, какво е било времетраенето на събитието и т. н. Съдът е приел, че представените рамкови договори, сключени с доставчиците съдържат почти идентични общи клаузи, като в тях не е индивидуализиран по никакъв начин предмета на предоставяната услуга, а такава индивидуализация не се съдържа и в приложените задания, оферти и приемо-предавателни протоколи. Относно представените разпечатки на рекламни материали от провеждани събития, според решаващия състав, същите трудно могат да се отнесат към конкретно мероприятие и не дават допълнителна информация за организираното събитие, отразено в съответната фактура, нито за датата на провеждането му, нито за характера на рекламната услуга. Освен извод за липса на индивидуализация на документираните рекламни услуги, съдът е приел и недоказана кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците да извършат съответните услуги. В мотивите на решението е направен анализ на последиците от неспазване на изискванията за упражняване правото на данъчен кредит и краен извод че в случая представените доказателства не удостоверяват реално получени рекламни услуги от процесните доставчици, поради което законосъобразно е отказано правото данъчен кредит за данъчни периоди от м. 01.2020 г. до м. 03.2020 г. и от м. 05.2020 г. до м. 07.2020 г. Решението е правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административния съд е тълкувал и приложил правилно материалния закон, като е приел, че осъществяването на доставките на услуги е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС това право възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. Това е и релевантния факт, който подлежи на установяване при спор относно реалността на доставките. В случая изводите на първоинстанционния съд, че по фактурите издадени от "Маджестик 88" ЕООД, "Спейс 2018" ЕООД и "Студио Стар 5" ЕООД не е установено осъществяването на рекламни услуги се подкрепят от доказателствата по делото. По делото е установено, че "Мементо" ООД осъществява търговска дейност в питейно заведение – кафе-аперитив. Приспаднатия данъчен кредит за м. 01-м. 03.2020 г. и м. 05-м. 07.2020 г. е по доставки на рекламни услуги. Предмет на процесните фактури са "рекламна услуга", "рекламна кампания", "организиране на събитие" "организиране на мероприятие", "промоционална кампания", които не могат да бъдат индивидуализирани от представените по време на ревизията доказателства. По делото не е установено в какво се изразяват посочените рекламни услуги. Това обстоятелство не се установява от представените рамкови договори, заявки, приемо - предавателни протоколи или други съпътстващи фактурите документи. Предметът на спорните услуги е посочен много общо, като представените документи не конкретизират предмета на рекламните услуги, материалите, техническите параметри, съдържанието и други индивидуализиращи данни. В писмените доказателства, събрани в хода на ревизията не се съдържа конкретна информация за естеството на рекламните услуги, за това къде са извършени, на коя дата/в кой период. Такава не може да се извлече и от приложените към фактурите снимки, които не съдържат данни за конкретната услуга, място и начин на изпълнение, поради което същите не могат да бъдат отнесени към конкретните доставки. Бланкетното съдържание на фактурите, заявките и приемо-предавателните, без индивидуализация на дейностите и обекта, в които са изпълнени, също не могат да служат като доказателство за установяване изпълнението на конкретни рекламни услуги. При тези обстоятелства крайният извод на съда, че не са изпълнени материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС е законосъобразен. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е приел поради липса на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, че доставките не са реални. Както се посочи по-горе, съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че не могат да се установят конкретни параметри във връзка със спорните услуги и не са представени конкретни доказателства, че същите са извършени от посочените във фактурите доставчик. Необходимостта от установяване на реалното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това разбиране застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Следователно, не е налице твърдяното от касатора противоречие на решението с практиката на СЕС, тъй като правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на услуга, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност - чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. От приетото по т. ЗЗ от Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. И доколкото в случая не е налице основната предпоставка за възникване на правото на приспадане - действителното осъществяване на доставките, следва извод, че на това основание правилно съдът е приложил материалния закон. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ответника по касация в размер на 1 459 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение