Решение № 15248 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2018 г.

Решение № 15248 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу Решение № 3326 от 18.05.2018 г., постановено по административно дело № 6900/2017 г. на Административен съд – София-град, с което СДВР е осъдена да заплати на Н. Иванов сумата от 4528,40 лв, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействие на СДВР-Пътна полиция по регистриране на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, посещаване на мястото на ПТП и издаване на акт за осъщественото ПТП, за периода от 1.01.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 850 лв. Касаторът СДВР счита решението за неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Тепавичаров, а е отказал да кредитира, като пристрастни, показанията на свидетеля Пеев. Изтъква, че решението не е съобразено със съдебната практика на ВКС. Счита, че относимите по спора факти не са правилно установени. Поддържа, че съдът неправилно е приложил чл. 6, т. 3 от Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд. Касаторът намира определеното обезщетение за прекомерно и несправедливо, а в частта за неимуществените вреди – несъобразено с чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Претендира разноски. Ответникът Н. Иванов, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е изцяло основателна. С решението на АССГ СДВР е осъдена да заплати на Н. Иванов сумата от 4528,40 лв, представляваща обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействие на СДВР-Пътна полиция по регистриране на ПТП, посещаване на мястото на ПТП и издаване на акт за осъщественото ПТП, за периода от 1.01.2017 г. до 22.06.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че рано сутринта на 1.01.2017 г. лекият автомобил на Н. Иванов, в паркирано състояние, е бил ударен от друго МПС, чийто водач, след ПТП, напуснал местопроизшествието. Въз основа на съдебно-техническа експертиза и на база записа на разговора, проведен след позвъняване на спешния номер 112, е установено, че дежурният служител на спешния номер е отказал да свърже ищеца с компетентните органи. Съдът е приел, че аудио записът възпроизвежда разговор между ищеца и длъжностните лица от отдел "Пътна полиция", отказали да изпълнят задължението си да изпратят екип за регистриране на настъпилото събитие. Според мотивите на решението, липсата на адекватни действия от служителите на ответника – да приемат сигнала, да извършат проверка на място и да констатират извършеното ПТП и издадат съответния акт, принудила ищеца да отиде на място във 02-ро РПУ, за да подаде сигнал за произшествието като там била образувана преписка. Издадено е Удостоверение № Г-1916/21.03.2017 г. от отдел "Пътна полиция" – СДВР, че за ПТП, настъпило в гр. София на 1.01.2017 г. в жк Надежда не може да бъде издаден протокол за ПТП, тъй като в отдел "Пътна полиция" – СДВР няма регистрирано такова и не е посетено на място от служители на Пътна полиция. Въз основа на свидетелски показания съдът установил влошеното психологическо състояние на ищеца поради това, че за от м. януари до м. септември 2017 г. не могъл да ползва автомобила си. Изслушани са и показанията на лицето, което през пролетта на 2017 г. е извършило ремонт на автомобила, като въз основа на тях е прието, че повредите по автомобила на ищеца се дължат на удар от друг автомобил. Приети и кредитирани са показания на свидетел-очевидец на ПТП, който е заявил, че е видял произшествието около 7 ч. сутринта на 1.01.2017 г., като автомобилът на Н. Иванов е бил ударен от Опел Корса с пазарджишка регистрация. Съдът е приел още, че липсата на акт по Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд, е препятствало възможността на ищецът да реализира правото си по договора за застраховка "Гражданска отговорност" и получи обезщетение, което да покрие вредите от ПТП. Счетено е, че неоспореният договор за отдаване под наем на процесното МПС от 23.12.2016 г., сключен между Н. Иванов и управляваното от него "Терасърв" ЕООД, на което Иванов е и собственик на капитала, доказва предоставянето под наем на автомобила на дружеството месечна наемна цена от 500 лв. Въз основа на така обсъдените доказателства, административният съд е счел за основателни и доказани по размер исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи загуби в размер стойността на ремонта на автомобила – 1028,40 лв и пропуснати ползи в размер на 2500 лв от неполучена наемна цена по споменатия по-горе договор за наем за периода от месец януари до месец юни 2017 г. За основателен е счетен и искът за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, за претърпени множество страдания, трудности, отрицателни емоционални преживявания, силно чувство на безпомощност и безсилие, незащитеност от органите на реда, чувство на унижение на човешкото достойнство при множеството посещения на отделните служби и отдели на подчинение на ответника и от конкретното отношение на служителите на последния; липсата на адекватно отношение и съдействие от органите на реда, от които се изисква защита на правата и интересите на гражданите, довели до обезверяване на ищеца, както и допълнително емоционално напрежение, притеснения и изнервеност от необходимостта да ангажира приятели и други лица за превоз, отново пряко свързани с бездействието на органите на реда. Касационната жалба е основателна. Решението на АССГ е постановено при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при изясняване на относимите към спора факти, но е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В решението не е цитирана нито една относима към спора материалноправна разпоредба, така че изводите на съда за незаконосъобразно бездействие на администрацията не почиват на материалния закон. Поради това необоснован и неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на ответника по отношение претендираните вреди. Не е налице незаконосъобразно поведение на служители на отдел "Пътна полиция" при СДВР по неизпълнение на административни задължения, така както са описани в обстоятелствената част на исковата молба. Съгласно § 6, т. 30 ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Действително и съгласно кредитираните свидетелски показания на свидетел-очевидец, чийто показания са кредитирани от съда, налице е осъществено на 1.01.2017 г. ПТП, в което участва паркиран автомобил, собственост на Н. Иванов и неустановен автомобил, съответно водач на последния. В чл. 125 от Закона за движение по пътищата в относимата му редакция /изм. ДВ. бр. 109 от 20 Декември 2007 г. / са разписани случаите, в които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, но описаният в исковата молба случай не е сред тях - при произшествието няма убит или ранен човек; произшествието не е предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието не участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; в произшествието не участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация; не са повдигнати съмнения, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието не е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; произшествието е с един участник, който е напуснал мястото на ПТП, но няма твърдения и доказателства пострадалото МПС да не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Протокол за ПТП по чл. 125а ЗДП се съставя задължително само в случаите, в които службите по пътищата посещават задължително произшествието по чл. 125 ЗДП. Доколкото процесното произшествие не е сред тези изчерпателно изброени случаи, то не може да се изведе, че задължително фактите относно произшествието е следвало да се удостоверят чрез съставяне на нарочен протокол, и то съставен от органите на СДВР. Следователно, с оглед последиците от инцидента и предвид разпоредбите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП вр. с чл. 125 от ЗДвП не е налице нормативно установено задължение за органите на отдел "Пътна полиция" да посетят мястото на ПТП в случая и да съставят протокол за пътното произшествие. В подкрепа на това следва да се добави и фактът, че органите на СДВР са уведомени за наличието на свидетел-очевидец на ПТП не по-рано от 14.02.2017 г., т. е. до тази дата не са били налице годни доказателства, удостоверяващи със сигурност механизма на настъпването на вредите. След като за произшествието не е било задължително да се състави някой от протоколите по чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и такъв протокол безспорно не е съставен, не е възможно да се извърши и регистрация на ПТП. Освен това, макар че АССГ не се е позовал на нито едно конкретна норма на посочената наредба, следва да се отбележи, че чл. 9 от Наредбата, предвиждащ данните, които следва да съдържа регистърът по чл. 571, ал. 1, т. 9 КЗ не е бил действащо право към 1.01.2017 г. и до тази дата не предвижда регистрация на ПТП. Следователно, обстоятелството, че мястото на твърдяното ПТП не е посетено от компетентните органи на СДВР и не е съставен протокол за ПТП, в случая не представлява нарушение на административни задължения по ЗДвП и актовете по прилагането му. След като не е налице незаконосъобразно поведение на администрацията, не са налице и основанията за ангажиране отговорността на държавата за вреди, както имуществени, така и неимуществени. Изцяло противоречи на закона и изводът на АССГ, че "нерегистрирането е препятствало възможността на засегнатото лице – ищеца по делото да реализира правата си по валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност", и да получи обезщетение, което да репарира настъпилите от установеното ПТП вреди". Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от тази на застрахования водач /в случая евентуално напусналия произшествието водач, ако е бил застрахован/, а не просто от наличието на настъпили вреди по МПС на трето лице. Обстоятелството, че Н. Иванов има сключена застраховка "Гражданска отговорност" е напълно неотносимо към спора, тъй като то е от значение за неговата отговорност към други лица, а не за отговорността на други лица към него. От друга страна, съгласно чл. 557, ал. 2 КЗ, Гаранционният фонд не заплаща вреди на имущество, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, освен когато с неидентифицираното моторно превозно средство са причинени значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ или е причинена смърт. Следователно, дори, въпреки липсата на нормативно изискване за това, да бе съставен протокол за ПТП, Гаранционният фонд не дължи изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, поради повреди по автомобила на Н. Иванов. Не е налице причинна връзка между бездействието на администрацията и неизплащането на обезщетение от страна на Гаранционния фонд. Впрочем, по делото няма доказателства Н. Иванов изобщо да е отправял искане за изплащане на такова обезщетение, поради което изводът на съда, цитиран по-горе, е изцяло хипотетичен. Законодателят е счел, че процесната категория ПТП, при която очевидно няма яснота относно извършителя и механизма на настъпване на вредите, няма да бъде регистрирана чрез нарочен протокол и във връзка с нея няма да възникват задължения за Гаранционния фонд за репариране на вредите. Това не препятства възможността за реализиране на защита срещу виновното физическо лице, причинило ПТП, по исков ред в гражданския процес, тъй като настъпването на вредите и механизмът за това в случая подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. За Н. Иванов остава възможността да реализира претенцията си за обезщетение по гражданско-правен ред спрямо физическото лице, за което твърди, че е причинило вредите по автомобила, ако докаже твърдените от него обстоятелства. Освен липсата на незаконосъобразно поведение на органи и длъжностни лица на СДВР и на причинна връзка между такова поведение и настъпилите вреди, следва отделно да се посочи, че са несъобразени със закона изводите на АССГ и относно настъпването на пропуснати ползи. Противно на приетото от съда, за доказването на пропуснати ползи от неполучена наемна цена по договор за наем следва последният поне да бъде с достоверна дата. Договорът за наем е частен диспозитивен документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила, затова винаги се преценява с оглед останалите доказателства по делото. В случая договорът е с недостоверна дата, съставен е между свързани лица – Н. Иванов и управляваното от него дружество, чийто едноличен собственик на капитала е пак той, и съществуването на наемното правоотношение не се подкрепя от никакви други доказателства по делото, поради което възниква съмнение за съставянето на документа с оглед нуждите на процеса. Не се отричат доказаните посредством свидетелски показания вреди по автомобила на Н. Иванов, както и негативните емоционални преживявания на последния, но те не са в причинна връзка с незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на СДВР. По изложените съображения решението е неправилно и следва да бъде отменено, поради наличие на касационните основания необоснованост и нарушения на материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд следва да се произнесе по същество на спора, като предявените искове следва да бъдат отхвърлени. На касатора не се дължат разноски, съгласно чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,