Решение № 9612 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 1079 от 15.05.2025 г. по адм. д. 266/2024 г. на Административен съд - Кърджали /АС-Кърджали/ е отхвърлена жалбата на "ОСМ-Омега" ЕООД, ЕИК 204630824, със седалище и адресна управление гр. Кърджали, [адрес], представлявано от управителя Р. Ф., срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16000923003358-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 254/13.06.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП и "ОСМ-Омега" ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски по делото общо в размер на 7 988 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ОСМ-Омега" ЕООД, чрез адв. Кр.Толев. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за наличието на реални доставки по фактурите на "Банкбул" ЕООД и "Аира 7" ЕООД, като се цитира практика на ВАС и СЕС. Поддържа се, че не е налице безвъзмездна сделка между ОСМ-Омега" ЕООД и КСК Инвест ООД за да се приложи разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС-Кърджали и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Панова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС-Кърджали е бил РА Р-16000923003358-091-001/02.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 254/13.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП, с което на ОСМ-Омега" ЕООД за м. 11. 2021 г., м. 12. 2021 г., м. 03. 2022, м. 04. 2022 г., м. 06. 2022 г., м. 04. 2023 г. не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 5 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС в размер на 70 495,59 лв. главница и лихви в размер на 15 843,09 лв., както е начислен и допълнително ДДС за м. 03. 2023 г., общо в размер на 5 383,15 лв., от които главница в размер на 4 776,10 лв. и 607,05 лв. лихви. Задълженията за ДДС произтичат от непризнато право на данъчен кредит по доставки по 6 бр. фактури, издадени от "Банкбул" ЕООД и по 2 бр. фактури с предмет монтажна услуга 1 брой, с доставчик "Аира 7" ЕООД. Допълнителният ДДС, относим за данъчен период м. 03. 2023 г., ведно с лихва по чл. 175, ал. 1 от ДОПК, определен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 6, ал. 3, т. 2 и чл. 27, ал. 1 от ЗДДС.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК.

По материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите от "Банкбул" ЕООД и "Аира 7" ЕООД поради липса на реално осъществени доставки.

Административният съд е приел, че основната дейност на ревизираното лице е добив на естествени скални/инертни материали, като дейността е упражнявана в баластерна, находяща се в с. Глухар, община Кърджали. Едноличен собственик на капитала на РЛ е "КСК Инвест" ООД, с управител Р. Ф. Ф. и собственици Н. С. Ф. и Р. Ф. Ф., като последното лице е управител и на "ОСМ Омега" ЕООД.

Решаващият съд е описал подробно (стр. 3 6 от решението) извършените действия и събраните доказателства в хода на ревизията, както и констатациите на органите по приходите, поради които е прието, че липсват реални доставки по фактурите, издадени от "Банкбул" ЕООД и "Аира 7" ЕООД. В мотивите на първоинстанционния съд фактурите са групирани по доставчиците като подробно са описани резултатите от извършените насрещни проверки на всеки един от тях. Предвид установената липса на индивидуализиращи белези за извършените услуги, АС-Кърджали е приел че процесните фактури нямат минимално необходимото съдържание за идентифициране на предмета на доставката и не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9, пр. второ от ЗДДС, както и на чл. 226, т. 6 и 7 от Директива2006/112/ЕО, според които е необходимо посочване на количеството и естеството на предоставените услуги, както и датата на извършване или приключване на доставката на услуги. По тези съображения съдът е намерил за необосновано и не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, за изпълнение на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, при издаване на изследваните фактури.

Относно материалната законосъобразност на РА в частта му за приложението на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, административният съд е приел, че няма спор между страните, че "ОСМ Омега" ЕООД е извършило продажба на недвижим имот - офис, която е отразена във фактура 231/28.03.2023 г., с ДО 7 916,67лв. и ДДС 1 583,33лв., с получател "КСК Инвест ООД. Същевременно е безспорно, че "ОСМ Омега" ЕООД е закупило този недвижим имот през м. 11. 2022 г., от "Р и Р Инвест ООД, за което последното дружество е издало фактура 72264/08.11.2022 г., с ДО 32 118,33 лв. и ДДС 6 423,66 лв., както и че във връзка с последната сделка "ОСМ Омега" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 423,66 лв. Покупко-продажбата на недвижимия имот е осъществена между "свързани лица" по смисъла на § 34 от ДР на ЗДДС, вр. с § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като управител и на двете дружества е лицето Р. Ф. Ф..

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

1. По отношение на доставките по фактурите, издадени от "Банкбул".

Процесните 6 бр. фактури (ф-ри 1000000306/30.11.2021 г., 0000000954/17.12.2021 г., 0000000954/17.12.2021 г., 0000000964/31.12.2021 г., 1000000314/10.03.2022 г. и 1000000317/10.03.2022 г.) с предмет на доставките СМР, материали и монтажни услуги, шлайфане на бетон, доставка и монтаж на ПВЦ тръби, изработка и монтаж на железни планки, не съдържат конкретна информация за предмета на доставените услуги. Не е посочен номер и/или дата на протокол за извършени СМР, наименование на обект или договора посочените брой и количество с цена и сума са равни на данъчната основа по фактурата. Посочено е общо наименование на строителни дейности, без да е посочен обектът, на който са извършени, нито са обвързани с представените по-късно протоколи и договори.

Правилно АС Кърджали приема, че с оглед липсата на индивидуализиращи белези за извършените услуги, процесните фактури нямат минимално необходимото съдържание за идентифициране на предмета на доставката и не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9, пр. второ от ЗДДС, както и на чл. 226, т. 6 и 7 от Директива 2006/112/ЕО, според които е необходимо посочване на количеството и естеството на предоставените услуги, както и датата на извършване или приключване на доставката на услуги. Основателно е позоваването на § 36 от решение по дело С- 271/12 и § 43 от решение по дело С-368/09 на СЕС, в които е посочено, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им.

1. По отношение на доставките по фактурите, издадени от "Аира 7" ЕООД.

По издадените от Аира 7" ЕООД фактури с 1000000056/27.03.2023 г. и 1000000073/26.04.2023 г., доставчикът е представил договор за извършване на строителство от 01.03.2023 г., сключен между възложителя "ОСМ Омега" ЕООД и изпълнител "Аира 7 ЕООД с предмет: Извършване на строително - ремонтни дейности: подравняване и почистване на площадка; полагане на арматура; полагане на найлонова настилка; полагане на бетон; шлайфане на бетон; направа на фуги; полагане на анкерни групи; сглобяване на трошачка машина, на обект: Баластерна /ТМСИ/, находящ се в с. Глухар, област Кърджали, както и протокол 1 за извършени дейности към 27.03.2023 г. Същевременно, като съпътстващи горните две фактури, ОСМ Омега" ЕООД е представило Договор от 13.03.2023 г. за извършване на строителство "Направа на навес от дървена конструкция" и Протокол за отчет на СМР за обект: "Направа на навес от дървена конструкция", както и Договор от 29.03.2023 г. за извършване на строителство "Изграждане на септична яма" и Протокол за отчет на СМР за обект: "Изграждане на септична яма".

Правилно са изводите на АС-Кърджали, че двете фактури съвпадат стойностно и с представените от доставчика и с представените от РЛ договори и протоколи, но последните договори и протоколи касаят извършването на съвсем различни строително-монтажни дейности, поради което не може да се приеме, че съвпадението между стойността на фактурите и приложените договори и протоколи/отчети за СМР, обвързва издадените фактури именно с дейностите, посочени в тези договори и протоколи. В случая, чрез нарушаването на формалните изисквания за фактуриране се възпрепятства предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени материалноправните изисквания за приспадане на данъчен кредит, като първоинстанционният основателно е посочил и практика на СЕС по дело С - 273/11/. Обосновано АС-Кърджали приема, че не е изпълнено изискването по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, представените фактури да съдържат достатъчно информация за отразените в тях данъчни събития, поради което следва да се приеме, че правилно от органите по приходите не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури.

Относно посочената в касационната жалба практика на ВАС и СЕС, настоящият съдебен състав приема, че нормите от ЗДДС, регламентиращи предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане са тази на чл. 71, както и тези на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, точно транспониращи разпоредбата на чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112/ЕС. Според тях данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, когато тези стоки или услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки /във връзка с дейността му/. Упражняването на правото на приспадане обаче не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка (т. 13 и т. 17 от решение на СЕО по дело С-342/87 "Genius Holdig"), т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката.

1. По приложението на чл. 86, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

Ревизираното лице е извършило продажба на недвижим имот офис (отразена във фактура 231/28.03.2023 г., с ДО 7 916,67лв. и ДДС 1 583,33лв.), с получател "КСК Инвест ООД. Не се спори, че "ОСМ Омега" ЕООД е закупило този недвижим имот през м. 11. 2022 г., от "Р и Р Инвест ООД, за което последното дружество е издало фактура 72264/08.11.2022 г., с ДО 32 118,33 лв. и ДДС 6 423,66 лв., както и че във връзка с последната сделка "ОСМ Омега" ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 423,66 лв. Безспорно е също така, че покупко-продажбата на недвижимия имот е осъществена между "свързани лица" по смисъла на § 34 от ДР на ЗДДС, вр. с § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, тъй като управител и на двете дружества е лицето Р. Ф. Ф..

Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице безвъзмездна сделка между страните. Такава е налице, тъй като определената от "ОСМ Омега" ЕООД продажна цена в размер на 9 500 лв. с ДДС, в рамките на само 5 месеца след придобиването на актива, е многократно по-ниска от стойността на неговото придобиване 38 542 лв. с ДДС. В случая не са представени доказателства, установяващи обективни причини за продажбата на недвижимия имот на стойност 4 пъти по ниска от стойността, на която е придобит. Не е налице нарушение на материалния закон.

Посочената практика в касационната жалба е неотносима към настоящия правен спор.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение