Решение № 9424 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Р. Д. А. от гр. Брезник чрез адв. Борисова срещу Решение 121 от 30.06.2023 год. постановено по адм. дело 88/2023 год. по описа на Административен съд Перник. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Перник в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е решение [номер]****/07.03.2023 год. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата на А. срещу разпореждане [номер]****/прот.2113-13-842#4/ от 22.12.2022 год. на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. На 29.08.2022 год. А. подава заявление, с което иска да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Въз основа на представените от лицето документи и служебно събраните за времето от 01.03.1981 год. до 29.08.2022 год. е зачетен осигурителен стаж от трета категория в размер на 22 год. 04 мес. и 19 дни, осигурителен стаж от втора категория в размер на 13 год. 06 мес. и 08 дни или общ осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО в размер на 39 год. 03 мес. и 14 дни. Във връзка с така установеното е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като лицето няма изискуемите 15 год. осигурителен стаж от втора категория. Пенсионният орган е зачел периодите от м.08.1985 год. до м.12.1986 год. на длъжност шофьор на Шкода ; от м.01.1987 год. до м.07.1990 год. на длъжност шофьор на Камаз ; от м.08.1990 год. до м.09.1990 год. на длъжност шофьор на Шкода и от м.10.1990 год. до м.10.1992 год., когато лицето е заемало длъжността шофьор на Камаз за осигурителен стаж от трета категория, тъй като в разчетно-платежните ведомости няма данни за тонажа на автомобила. Приел е, че представените от лицето допълнително споразумение от 02.11.1989 год. към трудов договор 91/25.07.1985 год., съгласно което Р. А. е заемал длъжността шофьор на Камаз с трудов стаж от 04 год. и 03 мес. с основно трудово възнаграждение 225 лева при 3% клас за прослужено време над 3 год. и условия на труд категория I добавка 15 лева и заповед 216/09.02.1987 год., съгласно която Р. А. е преназначен в Автостопанство Товарни превози Перник от длъжност шофьор на Шкода на длъжност шофьор на Камаз , нямат доказателствена сила за удостоверяване на осигурителен стаж от втора категория, тъй като съгласно чл.40, ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. С процесното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на А.. За да постанови акт с процесното съдържание първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния и процесуалния закон и правилно спорният стаж на лицето като шофьор на Шкода и шофьор на Камаз е зачетен като такъв от трета категория. Приел е, че липсват доказателства, че лицето е било шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона, каквото е изискването на т.53а от ПКТП /отм./, за да се зачете стажа като втора категория. Обсъдени са представените от лицето допълнително споразумение от 02.11.1989 год. към трудов договор 91/25.07.1985 год. и заповед 216/09.02.1987 год. като съдът е изложил виждане, че шофьор на Камаз самосвал не означавало автоматично шофьор на тежкотоварен автомобил. Пред първата инстанция са разпитани двама свидетели. Според свидетелските показания на свид.К. в периода 1985 год. до 1987 год. е бил началник и е работил заедно с Р., който заемал длъжността шофьор на автомобил Шкода Европа и Камаз 5111 , които били с товароносимост над 12 тона. Според свид.Г. с Р. били колеги шофьори в Автостопанството през 1984 год.-1985 год. Р. управлявал Камаз. Камаза го водили 13 тона, а Шкодата 9 тона плюс ремаркето 8 тона общо 17 тона. Така било отбелязано в справките и пътните листи. На всеки шофьор бил зачисляван отделен автомобил. Съдът е назначил и изслушал съдебно-автотехническа експертиза. Според заключението на вещото лице Камаз, модел 55111 е 17 400 кг, а Шкода 14 000 кг. Всички приети по делото доказателства са обсъдени от съда, но същият е извел извод, че от тях не може да се установи еднозначно, че А. е бил шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона, за да се признае спорния стаж за такъв от втора категория. Съдът се е позовал на нормата на чл.40, ал.1 от НПОС и е приел, че от събраните доказателства не може да се установи, че категорията на спорния стаж е втора. При анализа на доказателствата съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, както и свидетелските показания като се е позовал на съдебната практика, че липсват други писмени данни за товароносимостта на автомобила. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до неизясняване на релевантните за спора факти. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба касаещи приложението на т. 53а от отменения, но приложим Правилник за категоризиране труда при пенсиониране /ПКТП/, следва да се посочи, че в разпоредбата на същата е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на "Водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната". Претенцията на касатора е с оглед факта, че същият е заемал длъжността шофьор на Камаз и шофьор на Шкода , за които твърди, че са с голяма товароподемност над 12 тона и трудът му следва да се категоризира като такъв от втора категория. От страна на оспорващият е било поискано събиране на доказателства от Изпълнителна агенция Автомобилна администрация Перник относно товароподемността на тежкотоварните автомобили Камаз 55111 и Шкода Европа с ремарке. С молба от 03.05.2023 год. процесуалният представител на оспорващия уведомява съда, че не е могъл да се снабди с исканата информация. В следствие на това е направено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, което е уважено от съда. Уважено е и искането за разпит на свидетели. Съдът обаче не е кредитирал така събраните пред него доказателства /експертиза и свидетелски показания/ като е приел, че същите не могат да послужат за доказване категорията на труд предвид липсата на други писмени данни за товароподемността на управляваните от Р. А. автомобили. В конкретния случай след като съдът е приел, че по делото липсват писмени данни за товароподемността на сочените за управлявани от лицето тежкотоварни автомобили, то не е имало пречка и доколкото това е възложено и на съда съобразно правилата на чл. 171, ал. 5 от АПК, и според разпределената от него доказателствена тежест, да укаже на страната, че е необходимо да ангажира годни доказателствени средства за установяване на тези спорни обстоятелства. В процеса на издирване на обективната истина съдът е следвало да се възползва и от възможността от разпитаните свидетели да се почерпят сведения относно управляваните от касатора автомобили-марка, тонаж, наличие на ремарке, място на полагане на труд и др., които сведения да насочат страните в издирване на писмени данни в тази насока. Поради тези причини и като не е установил очевидно релевантни за спора факти първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение. Същото е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на допуснато нарушение на съществени процесуални правила, т.е. налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По тази причина съдебният акт следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да допусне събирането на нови доказателства, а именно да установи какви превозни средства са били регистрирани на името на съответния осигурител през процесния период в ОД на МВР, сектор Пътна полиция , техния вид, технически характеристики и тонаж. Настоящата инстанция счита, че правните доводи на Административен съд Перник са изградени при неизяснена фактическа обстановка като не са били установени с допустимите доказателствени средства въпросите, касаещи управляваните от А. превозни средства и тяхната товароподемност, което е довело и до необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Делото е останало неизяснено от фактическа, поради което се препятства възможността за ефективна проверка на законосъобразността на оспорените актове на Ръководител ТП на НОИ Перник и на пенсионния орган. Предвид установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, претенциите на страните във връзка с разноските ще бъдат обсъдени от съда след решаване на спора по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, изр.първо, предл.второ от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение