Решение № 3004 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2017 г.

Решение № 3004 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение № 13780/14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 4750/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение - тричленен състав. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № 8121к-1143/29.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Ответникът - М. Д. И., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя заповед рег. № 8121к-1143/29.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността, М. Д. И. е преназначен от длъжността началник I степен на Гранично полицейско управление - С. към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР на ръководна длъжност началник II степен на Гранично полицейско управление - С. към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Р. при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд установява от фактическа страна, че по предложение рег. № 3282р-14132/8.07.2015 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" към ГД "Гранична полиция", съдържащо информация за констатирани слабости при извършени проверки, които са свързани с общото и непосредствено ръководство на ГПУ - С., министърът на вътрешните работи е издал заповед рег. № 8121з-841/16.07.2015 г. Със същата, на основание чл. 6 от приложимата наредба, министърът е определил комисия от три длъжностни лица, с която заповед служителят се е запознал срещу подпис на 10.08.2015 г. Целта на тази оценка е установяване съответствието на изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика. След приключване на работата си комисията е изготвила карта за оценка на изпълнението на длъжността рег. № 4070р-6920/11.08.2015 г., с крайна оценка 11 точки, като периодът за оценяване (от 26.05.2014 г. до 10.08.2015 г.) съответства на чл. 7 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. (Обн. ДВ, бр. 21.04.2015 г.). Съгласно чл. 14 от същата, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, което е основание за преназначаване на служителя на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. След запознаването си с картата за оценка Иванов е упражнил правото си по чл. 16 от Наредбата и е подал писмено възражение до министъра на вътрешните работи, чрез председателя на комисията. Съдържанието на същото е обсъдено от оценяващата комисия и в становище рег. № 3252р-52/04.01.2016 г. тя е изложила мотивите си за поставените от нея оценки по оспорените от Иванов показатели. Това становище за неоснователност на оспорването е утвърдено от министъра, с което той съгласно чл. 19 е потвърдил направената оценка. Първоинстанционният съд приема, че извън неговата компетентност е да извършва преценка за правилността на поставената оценка по преобладаващата част от нормативно предвидените показатели и тя може да бъде контролирана единствено от органа по назначаването. Предвид гореизложеното, по аргумент от текста на чл. 16 от приложимата наредба, е изведено, че съдебният контрол е допустим само относно спазването на нормативноустановената процедура по оценяването. Решаващият съд обосновава извод досежно наличието на материалноправните предпоставки на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, съобразно който следва да бъде установено спазена ли е процедурата по преназначаване, регламентирана в издадената на основание ал. 6 от цитираната правна норма Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 60 от 22.07.2014 г., в сила от същата дата). По делото е назначена съдебно - кадрова експертиза, която като неоспорена от страните е приета и приобщена към съвкупния доказателствен материал по делото. От заключението на вещото лице, се установява, че към 23.03.2016 г., т. е. преди издаването на процесната заповед, в структурата на РД "ГП" - Е. са били вакантни длъжностите за началник II степен ГПУ - Б. и заместник-началник II степен ГПУ - М. Т., а в структурата на РД "ГП" - С. са били вакантни началник II степен ГПУ - З. и началник II степен - Р., които според експертизата са ръководни съгласно класификатора и са били подходящи за заемане от Иванов. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, но при несъответствие с целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Решаващият съд намира за безспорно нарушен принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, доколкото при налични вакантни и подходящи за заемане длъжности в региона, където служителят живее, същият е преназначен и то безсрочно в другия край на страната с всички негативни последици за него и семейството му. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия споделя изводите на тричленния състав и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Върховния административен съд - тричленен състав, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания съдебно - кадрова експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По делото е безспорно установено нарушение на разпоредбата, разписана в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Предвид гореизложеното тричленният състав на ВАС обосновано и правилно приема, че преназначаването на служителя на длъжност, макар и ръководна, в Гранично полицейско управление, отдалечено на 450 км. от населеното място, в което той и семейството му са трайно установени, е в нарушение на основания принцип за съразмерност, прокламиран в чл. 6 АПК. Принципът на съразмерност се характеризира с три аспекта: подходящност; необходимост; пропорционалност в тестен смисъл. Тези аспекти се проявяват в уредбата на принципа в АПК. Съгласно чл. 6 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд,