Решение № 9508 от 26.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуален представител срещу решение 2218 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело 175/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Р. Узунов е отменена издадена от касатора заповед рег. ЧР-05-387/31.12.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Иска се отмяна на решението на АССГ като неправилно и незаконосъобразно и потвърждаване на обжалваната министерска заповед. Ответникът Узунов оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение решението да се остави в сила. Според настоящата инстанция касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество e неоснователна. С процесното съдебно решение по жалба на Р. Узунов е отменена заповед рег. ЧР-05-387 от 31.12.2021 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6, вр. чл. 232, изречение второ, предложение първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е прекратено служебното му правоотношение, като на основание чл. 174 от АПК е определен срок на министъра на правосъдието да се произнасяне по заявление рег. 94-Р-134/05.11.2021 г. при съобразяване с дадените от съда указания. Решението е правилно. По делото е безспорно, че с влязло в сила съдебно решение е отменена заповед ЧР-03-41/29.04.2020 г. на министъра на правосъдието, с която на Узунов е наложено дисциплинарно наказание уволнение. В определения от чл. 232 от ЗМВР срок служителят е подал заявление рег. 94-Р-134/05.11.2021 г. до министъра на правосъдието, с което поискал възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл. 232 от ЗМВР. Явяването на жалбоподателя да заеме длъжността преди уволнението е удостоверено с протокол от същата дата. С писмо рег. 11627/12.11.2021 г. Узунов е уведомен, че към момента в ГДИН и териториалните й служби няма вакантна ръководна длъжност, на която да бъде възстановен, поради което му е предложено да бъде преназначен на длъжност Инспектор VІІ-ІV степен (социална дейност и възпитателна работа) (ИСДВР) в три различни места за лишаване от свобода. Р. Узунов е отказал да заеме предложените му длъжности с мотив, че не отговарят на чл. 232, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Предложението за заемане на длъжността ИСДВР е било подновено с писмо на министъра на правосъдието, но Узунов отново е отказал със същия мотив. Предвид отказа на Узунов да заеме предложената длъжност, служебното му правоотношение е прекратено с процесната заповед. Съгласно чл. 232 от ЗМВР, приложим на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1. В хода на производството е установено, че преди уволнението, със заповед ЧР-05-155/19.06.2019 г. на министъра на правосъдието Узунов е преназначен на длъжност началник сектор ІІ-ра категория в ЗО Казичене ІІ-ра категория към Затвора София. Видно от Класификатора на длъжностите за държавни служители в ГДИН, в сила от 17.02.2021 г., раздел Б.7, длъжността началник сектор ЗО ІІ-ра категория е ръководна, т.е. е длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. За да бъде спазено изискването по чл. 232, изр. 2 от ЗМВР, доколкото може да се приеме, че предишната длъжност не е вакантна, служителят е следвало да бъде възстановен на длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, т.е. на друга ръководна длъжност. Предложената на Узунов длъжност е ИСДВР, която е изпълнителска - по чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Предвид това е правилен и обоснован изводът на съда, че на служителя не е предложена длъжност от съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, поради което не е изпълнено изискването на чл. 232, изр. второ от ЗМВР, което е достатъчно основание за отмяна на процесната заповед, дори и да се приемат за основателни всички останали доводи на касатора. Сочената от касатора съдебна практика е в подкрепа именно на този извод. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че към 05.11.2021 г. (а дори и към 11.11.2021 г., когато заявлението на Узунов е входирано в ГДИН) е налице вакантна ръководна длъжност в структурата на ГДИН, поради което същата е следвало да му бъде предложена. Тук следва да се отбележи, че заповедта на министъра на правосъдието за обявяване на конкурс е издадена на 09.11.2021 г., т.е. след завеждане на заявлението в МП, а публикуването й в Държавен вестник е станало дори и след получаване на заявлението в ГДИН, какъвто довод релевира касаторът. Предвид изложеното липсват допуснати нарушения при постановяване на решението, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото да се остави в сила. При този изход на делото в полза на ответника по касация Узунов следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 800 лева за адвокатско възнаграждение, платими от МП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,