Решение № 8144 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2008 г.

Решение № 8144 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирчо Славчев Костов от гр. Хасково срещу решение № 28 от 11 август 2008 година, постановено по адм. д. № 52/2007 година по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отменена заповед № РД-18-63/05 октомври 2006 година на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра (сега Агенция по геодезия, картография и кадастър). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Ангел Николов Петков, Софка Тодорова Мазелова, Христонка Хубенова Пушкова и Венцислав Димитров Кирилов са представили писмени отговори, с които поддържат подадената касационна жалба. Ответниците Янка Георгиева Тодорова, чрез пълномощника си адв. Петър Петров, Таня Апостолова Иванова и Веселина Николова Иванова-Талалаева, чрез пълномощника им адв. Видю Димитров, и община Хасково в представени по делото писмени възражения поддържат, че касационната жалба е неоснователна. Останалите ответници - Лилия Стайкова Янева, Александър Панайотов Александров, Панайот Александров Панайотов, Гразка Ангелова Панайотова, Тошо Илиев Тодоров, Радин Латунов Янев, Радка Христова Войникова и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Хасковския окръжен съд Янка Георгиева Тодорова, Таня Апостолова Иванова и Веселина Николова Иванова-Талалаева са оспорили заповед № РД-18-63/05 октомври 2006 година на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Хасково в частта относно заснемането и затвърдяването на съществуващия път между имоти пл. №№ 848, 844, 847 и 843 в м. "Кенана", гр. Хасково. Съдът е приел, че е налице грешка между двата плана - действащия от 1988 година и оспорената кадастрална карта и че в последната е следвало да се нанесат имотите и техните площи и граници така, както вече са отразени в действащия кадастър. Поради това съдът е отменил заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра в оспорената част и е изпратил преписката обратно на административния орган за съобразяване с дадените указания. Така постановеното решение е неправилно. Производството в случая е по създаването на нова кадастрална карта и кадастрални регистри. Процедурата по тяхното създаване е установена в Глава пета от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в която са установени императивни правила, които следва да бъдат съблюдавани както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Последните са длъжни да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци - чл. 38, ал. 1 от ЗКИР . Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 , от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 . Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата визира приоритетно данните от: т. 1 означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки; т. 2. съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1; т. 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ , или отменения ЗТСУ , § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР , и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ ; т. 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5 карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собствениците по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, доколкото тези граници съответстват на действителната права на собствениците на поземлените имоти, а при липса на такива граници - да се ползва действащия кадастрален или регулационен план и карти, създадени по ЗСПЗЗ . Тези обстоятелства не са били изяснени от съда и - предвид обстоятелството, че за изясняването им не са достатъчни само писмени доказателства, то на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на страните да представят своите доказателства по горните обстоятелства, а при нужда да се назначи и вещо лице за изясняването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,