Решение № 8535 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) срещу Решение 3349 от 22.05.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 873/2023 г. С обжалваното решение съдът отменя мълчалив отказ на председателя на ПВ да се произнесе по жалба на 24Гуми ООД, гр. Пловдив от 20.09.2022 г. срещу решение за пълен отказ, изх. 165221/19.07.2022 г. на държавен експерт Н. Калайджиева за регистрация на марка на основание чл.47, ал. 3 вр. чл. 11, ал.1, т.2 и 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не всяко бездействие на административен орган представлява мълчалив отказ, освен това в случая следва да се има, предвид че Законът за марките и географските означения е специален по отношение на общия закон АПК и съдържа собствени правила относно издаването на административни актове в областта на интелектуалната собственост, които изключват приложението на общите правила за издаване на индивидуални административна актове. Подчертава, че мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал.1 АПК може да се формира само в случай, че административният орган бездейства да издаде индивидуален административен акт по искане на заинтересованото лице, но такъв не може да се формира, в производството по обжалване на вече издаден административен акт пред горестоящия административен орган. Сочи, че ПВ е сезирано с искане за регистрация на марка, което е обработено по специалните правила па ЗМГО и е приключило с индивидуален административен акт пълен отказ за регистрация на заявената марка на основание чл.47, ал. 3 вр. чл. 11, ал.1, т.2 и 4 ЗМГО от 19.07.2022 г. , заявителят е реализирал правото си на жалба срещу този неблагоприятен за него акт, като жалба му е дала началото на ново административно производство за контрол за законосъобразност на постановения отказ, което следва да приключи с решение на председателя на ПВ и именно този изричен акт (чл. 75, ал.4 ЗМГО) ще подлежи на съдебен контрол, но в това контролно производството мълчалив отказ не може да се формира. Предвид изисквания от закона задължителен контрол за законосъобразност на решението по чл.47, ал. 3 вр. чл. 11, ал.1, т.2 и 4 ЗМГО, извършван от председателя на ПВ и обстоятелството, че само неговото решение подлежи на съдебен контрол, касаторът счита, че двумесечния срок за неговото произнасяне е инструктивен и пропускането не се отразява нито на компетентността му, нито на правата на жалбоподателя, което от своя страна обосновава извода, че не произнасянето му в срок не води до формирането на мълчалив отказ. Отделно касаторът сочи, че като цяло мотивите на съда са неясни и непоследователни, не позволяват да се разбере какво съдът е приел за установено и какъв материален закона прилага, поради което счита че решението е напълно необосновано. Сочи, също така, че решението е и недопустимо поради липса на годен за оспорване предмет, тъй като само изрично решение на председателя на ПВ подлежи на оспорване пред съд, а не и негов мълчалив отказ. Касаторът се представлява от юрисконсулт Г. Йорданов. Иска обжалваното съдебно решението да бъде отменено. Представя заверено копие от Решение РС-148-1 от 03.10.2023 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 75, ал. 4 ЗМГО органът се е произнесъл по жалба на 24Гуми ООД, гр. Пловдив от 20.09.2022 г. срещу решение за пълен отказ, изх. 165221/19.07.2022 г. на държавен експерт Н. Каладжиева. Претендира и разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба 24гуми ООД, счита касационната жалба за неоснователна. В писмен отговор обосновава, че по делото е доказано, че административният орган не се е произнесъл в установения от закона срок два месеца от подаване на жалбата или отстраняване на нередовностите по нея, като в случая последните са отстранени на 14.10.2022г. и срокът за произнасяне е бил до 14.12.2022г. , към която дата не е било налице произнасяне на председателя на ПВ, поради което счита, че е налице годен за обжалване мълчалив отказ, който правилно е отменен от съда като незаконосъобразен. Прави искане съдът да остави в сила съдебното решение и да му пресъди направите в производството разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответниците и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна следното: На 19.07.2022 г. на основание чл.47, ал. 3 вр. чл. 11, ал.1, т.2 и 4 ЗМГО държавен експерт ДЕОМГО е постановил пълен отказ за регистрация на марка по заявка на 24гуми ООД, гр. Пловдив. На 20.09.2022 г. заявителят 24гуми ООД, гр. Пловдив като недоволен от този акт подава жалба срещу него до председателя на ПВ. На 05.10.2022г. жалбоподателят е уведомен за нередовности по жалбата и са му дадени указания за поправяне и срок за изпълнение. На 14.10.2022г. указанията са изпълнени и е започнал да тече срока по чл. 75, ал. 4 ЗМГО за произнасяне по жалбата, който според съда изтича на 14.12.2022 г., към която дата няма произнасяне. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че въпреки че се отнася до акт, издаден в контролно производство за законосъобразност на решението за пълен отказ по на чл.47, ал. 3 вр. чл. 11, ал.1, т.2 и 4 ЗМГО държавен експерт ДЕОМГО и председателят на ПВ не се произнася по съществото на спора, решението все пак засяга субективни права, а в определени случай и задължения за жалбоподателя, но самото непроизнасяне в срок сочи на една недовършена административна процедура и самата липса на краен акт засяга правата на заинтересованото лице. Въз основа на това обосновава извод, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ и отменя същия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не основателен е доводът на касатора, че липсват мотиви, от които да може да се разбера, какво съдът приема за установено и какъв закон прилага. Съдът е установил правилно относимите факти, очертани от жалбоподателят като спорни и необходими за правилното произнасяне по спора. А именно, какво е производството пред ПВ, кога се произнесъл експертът, извършващ експертизата по същество (чл. 47, ал.3 ЗМГО), кога е подадена жалба срещу неговото решение, кога е започнал да тече срока по чл. 75, ал.4 ЗМГО и кога е приключил същия. Всъщност по тези факти няма спор между страните. Спорен е правният извод, направен въз основа на тях от съда, че е формиран мълчалив отказ, който е годен предмет за оспорване и е незаконосъобразен. Съгласно чл. 58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, т.е. липсата на волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации или отказът да се издаде такъв (чл. 21 АПК). За да преценим правилността на този решаващ извод на първоинстанционния съд следва да разгледаме вида и характера на производството, което се развива във връзка със заявката за регистрация на марка и актът, с който приключва. Това безспорно е сложно многофазно специално административно производството, чийто окончателен акт, при наличие на жалба срещу фазата експертиза по същество, приключва с решението на председателя на ПВ. Производството е сложно и многофазно, тъй като има минимум две фази първа формалната експертиза (чл. 46 ЗМГО) и втора експертиза по същество (чл. 47 ЗМГО), които приключват с акт на държавен експерт. Тези актове са задължителна предпоставка за издаване на решенията по чл. 75, ал.4 ЗМГО, които законът определя като индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол по аргумент от чл. 84, ал.1, предл. първо ЗМГО. Производството пред председателя на ПВ е трета фаза, която има вътрешни етапи (проверка за допустимост и формална редовност на жалбата и изготвяне на становище на състава по спорове), която завършва с индивидуален административен акт, който има правопораждащ ефект самото решение на председателя на ПВ. Актовете по чл. 46 и 47 ЗМГО са вътрешноведомствени, подготвящи крайния такъв. Те не могат да бъдат обжалвани самостоятелно пред съд (чл. 97, ал.5 АПК), поради което не може да се приеме, че отговарят на дефиницията за индивидуален административен акт по чл. 21 АПК. На последната отговаря само актът на председателя на ПВ по чл. 75, ал. 4 вр чл. 84, ал.1, предл. първо ЗМГО. С оглед посоченото неоснователен е доводът на касатора, че актът на държавния експерт по чл. 47, ал.3 ЗМГО е краен акт, а решението на председателя на ПВ е отделен контролен акт и това изключва възможността за формиране на мълчалив отказ. Напротив специалният закон ЗМГО, определя решението на председателя на ПВ чл. 75, ал. 4 за индивидуален административен акт и само срещу него предоставя право на жалба на заинтересованото лице, поради което съответен на закона се явява изводът на пръвоинстанционния съд, че непроизнасянето в срок на председателя на ПВ формира мълчалив отказ, който подлежи на контрол. В производството по обжалване на мълчаливия отказ, съдът следва да прецени само допустимостта на производството пред председателя на ПВ (третата фаза), при наличие на такова, проверява още изтичането на двумесечния срок по чл. 75, ал.4 ЗМГО без негово произнасяне, което е достатъчно да обоснове извод незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да бъде отменен. В случая първоинстанционният съд е установил, че производството пред председателя на ПВ е допустимо, срокът за произнасяне е изтекъл на 14.12.2022г. и към тази дата няма надлежно негово произнасяне, поради което правилно е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за произнасяне по същество. Представеното, пред касационния съд, Решение РС-148-1 от 03.10.2023 г. на председателя на ПВ, с което на основание чл. 75, ал. 4 ЗМГО той се е произнесъл по жалба на 24Гуми ООД, гр. Пловдив от 20.09.2022 г. срещу решение за пълен отказ, изх. 165221/19.07.2022 г. на държавен експерт Н. Каладжиева, само потвърждава изводът на съда, че производството пред председателя ПВ е било допустимо и към 14.12.2022г. не е имало произнасяне, такова не е имало и към датата на постановяване на първоинстанционното решение (22.05.2023 г.). Постановеното след изтичането на срока по чл. 75, ал.4 ЗМГО решение на председателя на ПВ е действително и подлежи на оспорване пред съд от заинтересоването лице в срока по чл. 84, ал.1 ЗМГО. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни, а постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е претендирал разноски по делото. Същият е упълномощил адв. Я. Крайчев да го представлява пред всички съдебни инстанции по спора (пълномощно на л. 10 от първоинстанционното дело), но с представяния по дело отговор по касационната жалба, не са представени доказателства за договорено и платено възнаграждение за адвокат, поради което разноски по делото не следва да бъдат пресъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд