Решение № 5394 от 6.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. Ботева, срещу решение 440 от 21.06.2021 г., постановено по адм. дело 1333/2019 г. по описа на Административен съд-Плевен (АСП). С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-04001519000629-091-001/12.08.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Велико Търново, потвърден с Решение 162/04.11.2019 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП и са присъдени разноски в полза на данъчната администрация. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно аргументите, решаващият съд е достигнал до необосновано заключение, че СМР за обектите СУ Пейо Яворов , гр. София и ЦДГ Люляче , гр. Ловеч не са извършени от преките доставчици ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД и ЕКЛИПС 2002 ЕООД. По отношение на спорните доставки са представени достатъчно доказателства, които не са обсъдени съвкупно при постановяване на решението. Касаторът посочва, че в нарушение на процесуалните правила съдът е изключил от доказателствения материал по делото редица частни документи, чиято автентичност не е оспорена от насрещната страна в хода на процеса. Развива подробни доводи в касационната жалба. Отправя искане за отмяна на оспореното решение в цялост, включително в частта на разноските и постановяване на ново по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът - Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор, и моли същата да бъде отхвърлена от съда като в негова полза бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Плевен е законосъобразността на РА Р-04001519000629-091-001/12.08.2019 г., потвърден с Решение 162/04.11.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 83 954,22 лв. главница и лихви в размер на 9 157,02 лв. за данъчните периоди от 15.09.2017 г. до 30.09.2017 г., м. 12.2017 г., м. 03 и м. 05.2018 г., от 01.11.2018 г. до 20.11.2018 г. и от 19.12.2018 г. до 31.12.2018 г. и са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 6 982,43 лв. и лихви в размер на 967,92 лв. Задълженията произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС в размер на 83 671,08 лв. по фактури, издадени от ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД и ЕКЛИПС 2002 ЕООД и в размер на 283,14 лв. по фактури за гориво, закупено преди датата на повторна регистрация по ЗДДС и съответно от извършеното допълнително увеличение на финансовия резултат на дружеството с разходите по издадените фактури на основание чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. От фактическа страна съдът е приел, че основната стопанска дейност на жалбоподателя през ревизирания период е извършване на строително-ремонтни дейности, строителство на жилищни и нежилищни сгради. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-04001519000629-020-001/31.01.2019 г., издадена от К. Т. Чанев на длъжност началник на сектор при ТД на НАП гр. Велико Търново. Със ЗИЗВР Р-04001519000629-020-002/24.04.2019 г. срокът на ревизията е продължен до 07.06.2019 г. Резултатите са обективирани в ревизионен доклад Р-04001519000629-092-001/21.06.2019 г., срещу който е подадено възражение от страна на НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД на 02.08.2019 г. В първоинстанционното решение са посочени извършените процесуални действия от органите по приходите като в преобладаващата си част констатациите следват фактическата обстановка, възприета от горестоящия административен орган. При ревизията е установено, че НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД се твърди да е подизпълнител на МАРСЕН ООД по проведени обществени поръчки свързани с обектите ЦДГ Люляче , кв. Гозница, гр. Ловеч и 24 СУ Пейо Яворов , ж.к. Хаджи Димитър, гр. София. Предвид липсата на кадрова и материална обезпеченост, ревизираното лице твърди да е превъзложило различни дейности на ЕКЛИПС 2002 ЕООД И ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД. По отношение на процесните фактури с 3/29.09.2017 г., 20...93/13.12.2017 г. и 20...104/16.03.2018 г., издадени от ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД и 20...93/30.05.2018 г., 2...31/02.11.2018 г. и 2...39/28.12.2018 г., издадени от ЕКЛИПС 2002 ЕООД, документите от страна на ревизираното лице (договори, количествено-стойностни сметки, протоколи за приемане на СМР, банкови извлечения, счетоводни справки и други съпътстващи документи) не били представени в цялост. Установено е също така, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 18 738,17 лв. по фактура 2000000106/26.04.2018 г., издадена след датата на дерегистрация по ЗДДС на ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД поради установени обстоятелства по реда на чл. 176 от ЗДДС. От ревизираното дружество е извършена корекция на неправомерно ползвания ДДС по фактурата със СД вх. 15001557252/12.05.2018 г. От страна на двамата доставчика са представени отговори на насрещните проверки със закъснение извън определения от органите по приходите срок. Към доказателствения материал по преписката са приобщени ревизионните актове, издадените на преките доставчици. Ревизията приключва с РА Р-04001519000629-091-001/12.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново - К. Т. Чанев и П. И. Параскова на длъжност инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е обжалван по административен ред и потвърден с решение 162/04.11.2019 г. на директора на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. Във фазата на съдебното дирене за изясняване на фактическата обстановка са назначени съдебно-техническа и счетоводна експертизи, чиито заключения не са оспорени и са отчетени от решаващия състав като обективни. Съгласно заключението на вещото лице по техническата експертиза, ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД е притежавало необходимата кадрова обезпеченост за изпълнение на СМР на обектите, а доставчикът ЕКЛИПС 2002 ЕООД не е притежавало необходимата кадрова и материална обезпеченост като всички дейности са изпълнени. Преди да разгледа повдигнатия спор по същество, решаващият състав е обсъдил доводите на страните и е открил производство по оспорване на автентичността на подписите, както и достоверността на датата и съдържанието на посочени от ответника документи, съгласно протоколно определение от о.с.з. на 11.01.2021 г. На основание чл. 194, ал. 2 от ГПК от доказателствения материал по делото са изключени изброените в мотивите частни документи, съставени между жалбоподателя и неговия възложител МАРСЕН ООД, като е възприета автентичността на останалите оспорени от ответника писмени доказателства, съобразно ангажираните по делото доказателства. От правна страна съдът е приел оспорения РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на акта. Не е спорно, че жалбоподателят не разполага с материална и техническа обезпеченост, което принципно налага превъзлагане на процесните строително-ремонтни дейности на други дружества. Липсват обаче доказателства за влагането и отнасянето на строителните материали, предмет на фактурите, при строителството на конкретните два обекта. Крайното заключение за материална законосъобразност на административния акт е подкрепено от данните за липса на персонал при ЕКЛИПС 2002 ЕООД, а относно другия доставчик - ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД през процесните данъчни периоди са назначени множество служители на трудов договор с длъжности в строителството, но от разчетно-платежните ведомости и другите доказателства не може да се направи извод, че точно тези лица са извършили доставките към НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД. Отделно от изложеното, ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД е фактурирал услуги и към други клиенти, което също разколебавало аргументите на жалбоподателя. В тази връзка съдът е преценил като правно издържана тезата на приходната администрация, че в проведената процедура по възлагане на обществена поръчка по договор BG16RFOP001-1.020-0002-C01-S-10/11.08.2017 г., изпълнителят МАРСЕН ООД е бил обвързан с правилата на ЗОП при изпълнението на обекта. Съгласно поставените условия, не е допустимо изпълнение на задълженията по договора чрез подизпълнители. Главният изпълнител не е подавал информация за ангажирани подизпълнители към Община Ловеч и не е представил доказателства за проведен инструктажи по безопасност на неговите работници или на назначените при процесните доставчици. Посочените обстоятелства са обосновали извода на съда, че процесиите СМР за обекта Реконструкция, обновяване и оборудване на сградата и рехабилитация на дворното пространство на ДДТ Люляче , кв. Гозница , гр. Ловеч, са осъществени реално от МАРСЕН ООД, който обективно е разполагал с необходимите за това ресурси и реално не е ползвал подизпълнители, а жалбоподателят се е снабдил с документи единствено с цел усвояване на данъчен кредит и коригиране на финансовия си резултат. По тези съображения е потвърден отказът да бъде признато право на данъчен кредит по фактури 20...93/13.12.2017 г., 20...104/16.03.2018 г. и 20...106/26.04.2018 г., издадени от ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД, тъй като не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Идентични изводи са направени и по отношение на фактурите от ЕКЛИПС 2002 ЕООД, с тази разликата, че е отбелязан издадения РА 22220218007413-091-001/02.12.2019 г. на доставчика, в който са обективирани констатации за липса на доказателства, удостоверяващи фактурираните доставки. Предвид липсата на конкретни оплаквания относно отказаното паво на данъчен кредит в размер общо на 283,14 лема по фактури за гориво, закупено преди датата на повторна регистрация по ЗДДС, съдът е възприел материалната законосъобразност на РА и в тази мучаст. Съображенията в частта по ЗДДС са възприети като основания за увеличаване на финансовия резултат на жалбоподателя за 2017 г., водещо според мотивите, до правилно установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък. Прието е, че в случая е осъществен съставът на отклонение от облагане по чл. 16, ал. 1 ЗКПО. Въз основа на гореизложените обстоятелства първоинстанционният съд е обосновал краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил изцяло жалбата на НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно в частта на допълнително установеното задължение за ДДС в резултат на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 3/29.09.2017 г. на ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД, както и относно размера на задължението за корпоративен данък за 2017 г., произтичащо от корекцията на счетоводния финансов резултат с осчетоводените разходи по същия първичен счетоводен документ, и е правилно в останалата си част. Основателни са доводите в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с откритото производство на основание чл. 193 от ГПК. С писмено становище (л. 872, том 2 от делото), процесуалният представител на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е оспорил автентичността на подписите по документи с доставчиците ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД и ЕКЛИПС 2002 ЕООД, но не е оспорил автентичността на изброените документи съставени с участието на МАРСЕН ООД, като единствено е повдигнал възражение относно достоверността на съдържаението им. С определение в о.с.з. на 11.01.2021 г., съдът е открил производството като на жалбоподателя е указано, че носи доказателствената тежест в случая. В противоречие с процесуалния закон към обхвата на проверката на частните диспозитивни и свидетелстващи документи между жалбоподателя и МАРСЕН ООД е включена и автентичността на подписите, положени от именото на съставилите ги лица, съответно съдът е приел същите за неавтентични, съответно е възприел, че следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Такова оспорване не е заявено от ответника, като единствено е повдигнат въпросът относно достоверността на отразените в тях обстоятелства. Частните свидетелстващи документи не притежават материална доказателствена сила (арг. от чл. 180 ГПК), поради което отричането на доказателствената стойност на тяхнато съдържание за процеса не се осъществява с оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, а чрез съвкупна преценка с останалите доказателствени средства и източници на информация по делото. Така допуснатото процесуално нарушение обаче не може да се квалифицира като съществено, доколкото в мотивите си съдът е обсъдил тези доказателства и е изградил изводите си относно съдържаниети им в аспекта на повдигнатите от приходната администрация възражения. По останалите съображения в касационната жалба. В по-общ план следва да се посочи, че за възникване право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице, освен наличие на данъчен документ съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на изискванията по чл. 114 от закона, е необходимо да се установи и реалното осъществяване на доставките на стоките/услугите, за да бъде изключена възможността за неправомерно начисляване на данъка - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС е да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s. r. o. (ECLI:EU:C:2021:989): данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C281/20, EU:C:2021:910, т. 38 и цитираната съдебна практика)". Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI:EU:C:2013:486). Извършената касационна проверка на мотивите в съдебния акт води до заключение, че съдът е изложил необоснована правна обосновка за липсата на реалност на строителните дейности с предмет - подмяна на дограма, шпакловане и боядисване за обект 24 СУ Пейо Яворов , ж.к. Хаджи Димитър, гр. София, по фактура 3/29.09.2017 г. на доставчика ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД. Отделно решаващият съд е обсъдил и фактура 20...106/26.04.2018 г., издадена от същия доставчик. По делото не е налице спор, че НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД е извършило корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 18 738,17 лв. по фактура 20...106/26.04.2018 г., предвид нейното издаване след датата на дерегистрация на доставчика по ЗДДС (СД вх. 15001557252/12.05.2018 г.). Според констатацията на стр. 24 от РД, ДДС е внесен от жалбоподателя в полза на бюджета на 04.12.2018 г., съответно с РА не е отказано право на данъчен кредит по същия първичен счетоводен документ. Освен заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за изпълнение на дейностите на място и за наличие на кадрова обезпеченост при ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД (между 10 и 40 души за периода м. 09.2017- м. 04.2018 г.), предполагащи извършване на дейностите по фактура 3/29.09.2017 г. (а тя касае единствено и само дейности, предполагащи престиране на трудов резултат), решаващият съд не е обърнал внимание върху други безспорни факти, които са установени по делото и не са изследвани от ревизиращия екип. На първо място, във възраженията на касационния ответник също се подчертават констатираните нарушения на трудовите условия при проверка на обект на ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД (процесния такъв), във връзка с които са дадени задължителни предписания от Инспекцията по труда. Това обстоятелство също подкрепя твърденията за изпълнение на спорните денйости, за които впрочем не се изисква специализирана техника и сериозна материална обезпеченост. В мотивите на решението не е засегнат и приложения по делото ревизионен акт на доставчика с Р-03000318001385-091-001/01.10.2018 г. и доклада към него (л. 94-125 от делото). От тях се установява, че в ревизията на ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.06.2017 г. до 31.01.2018 г. (съвпадащи с процесните), органите по приходите вече са изследвали доставката по фактура 3/29.09.2017 г. Констатациите се отнасят до нейния предмет подмяна на дограма на сградата на 24 СУ Пейо Яворов , гр. София, извършеното плащане на стойността на услугата в размер на 24 439,20 лв. по банков път и първоначалното възлагане на поръчката от МАРСЕН ООД, за което НЮ ЕЙДЖ КЪНСТРАКШЪН ЕООД е издало фактура 2/28.09.2017 г. към възложителя. В издадения РА на доставчика, приходната администрация е коригирала пропуска му да декларира дължимия ДДС по фактура 3/29.09.2017 г. в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС като е начислен съответен данък на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Изложеното дава основание на настоящия касационен състав да приеме, че жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства срещу констатациите в ревизионния акт и в подкрепа на твърденията си за реалност на доставката по фактура 3/29.09.2017 г. По негово искане са изслушани и приети съдебно-счетоводна и техническа експертизи, разпитано в качеството му на свидетел е лицето, отговорно за организацията на дейността на доставчика, при което същият потвърждава изпълнението и разяснява детайли около механизма на осъществяване. Въз основа на съвкупна преценка на приетите доказателства по делото се установяват достатъчно данни, от които може да се направи обоснован извод за извършване на доставката на услуги по фактура 3/29.09.2017 г., издадена от ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД, така както са отразени и в двустранно подписания протокол за приемане на резултатите от 29.09.2017 г. (така и Решение 4181 от 03.05.2022г., постановено по адм. дело 8010/2021 г. по описа на ВАС). В този смисъл се налага да бъде коригирано крайното заключение на АС-Плевен за законосъобразност на процесния РА в неговата цялост. В останалата част обжалваното съдебно решение е правилно и не страда от заявените от касатора недостатъци, в тази му част касационната инстанция следва да го остави в сила, като препраща към мотивите му на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК. Не може да бъде споделен аргументът, че доставките по фактури 20...93/13.12.2017 г. и 20...104/16.03.2018 г. на доставчика ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД се установяват от обстоятелството, че разходите за електроенергия и вода за ЦДГ Люляче в гр. Ловеч през периода 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. са направени от доставчика. Касае се до значителни по обем СМР, предполагащи наличието не само на трудов ресурс, но и съответно материали и техника. Липсват достатъчно преки доказателства относно движението и влагането на строителните материали, както и за материалната обезпеченост за извършването на конкретните видове услуги. За същия обект от ЕКЛИПС 2002 ЕООД са издадени фактури с 20...93/30.05.2018 г., 2...31/02.11.2018 г. и 2...39/28.12.2018 г. Първоинстанционният съд правилно е споделил мотивите на органите по приходите и горестоящия административен орган за липса на кадрова обезпеченост при ЕКЛИПС 2002 ЕООД и идентичността на съставяните документи от двамата доставчика, които обстоятелства по отделно подкрепят извода за липса на реални доставки. Съгласно писмените обяснения на координатора на СМР за проекта в Община Ловеч (с вх. 6151/14.05.2018 г. по регистъра на ТД на НАП Велико Търново, л. 403), дейностите за обект ЦДГ Люляче са изпълнявани единствено от МАРСЕН ООД и няма данни за участие на двамата спорни доставчика в този процес. Допълнителни факти в подкрепа на тезата на жалбоподателя за реалност на доставките по цитираните фактури не се установяват в заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. По принцип е вярно, че липсата на техническа или кадрова обезпеченост сама по себе си не е основание за отказ на право на данъчен кредит на получателя по облагаема доставка, но реалното извършване на услугите и доставката на материалите, трябва да са доказани от лицето, което претендира правото на приспадане. В случая липсват убедителни доказателства за осъществяване на посочения факт с правно значение. В тази връзка и жалбоподателят, на когото правилно е била възложена доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ат ДР на ДОПК), не е успял да установи чрез пълно доказване наличието на юридическите факти, обуславящи надлежно упражняване на данъчния кредит в случая. Настоящият съдебен състав намира за правилен и изводът на административния съд във връзка с установените задължения за корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви, в останалата им част. В тази насока в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. С оглед фактическите установявания в частта по ЗДДС, финансовият резултат на дружеството законосъобразно е преобразуван в посока увеличение, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от закона, със стойността по фактура 20...93/13.12.2017 г., издадена от ИЛИ МАРТ ШИПИНГ ЕООД и правилно РА е потвърден в тази част. В обобщение, дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта, отхвърляща оспорването срещу РА относно допълнително установените задължения за ДДС за довнасяне в данъчен период м. 09.2017 г. в размер 4 073,20 лева, ведно с лихви за забава в размер на 719,66 лева и за допълнително определеното задължение за корпоративен данък за 2017 г. за разликата над 4 945,83 лева до 6 982,43 лева, ведно със на тази разлика лихви за забава. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. За разноските. Предвид изхода на правния спор частично неправилно и подлежащо на отмяна е съдебното решение и в частта му за разноските, а именно за разликата от 3 291,46 лева (изчислена съразмерно на отхвърлената част на жалбата) до пълния размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение от 3 540,62 лева. За касационната инстанция на ответната страна се дължат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в същия размер от 3 291,46 лева, които Ню Ейдж Кънстракшън ЕООД следва да заплати в полза на НАП по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, своевременно заявената претенция и доказателства за понасянето им, на оспорващия се дължат разноски за всяка една от съдебните инстанции, изчислени съразмерно на уважената част от жалбата или в размер на 381,06 лева за производството пред Административен съд Плевен и в размер на 268 лева за производството пред ВАС. Или Националната агенция за приходите /виж § 1 т. 6 от ДР на АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ следва да бъде осъдена да заплати на Ню Ейдж Кънстръкшън ЕООД сумата от общо 649,06 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение