Решение № 3858 от 11.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Директор на ДСП Враца срещу Решение 290 от 08.08.2022 г., постановено по адм. дело 500/2022 г. по описа на Административен съд Враца. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Симеонова от [населено място], обл. Враца срещу Заповед ЗД/Д-ВР-060 от 07.07.2022г. на Директор ДСП Враца. Ответникът С. Симеонова, чрез адв. Тодорова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Ответникът Ц. Цеков счита обжалваното съдебно решение за правилно и настоява за потвърждаването му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени Заповед ЗД/Д-ВР-060 от 07.07.2022г. на Директор ДСП Враца, с която е настанено детето Д. Цеков в ЦНСТДМУ Бяла Слатина считано от 08.07.2022г. до произнасяне на съда по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето(ЗЗДет.), първоинстанционният съд е приел, че не са били налице предпоставките за настаняване на същото извън семейството към датата на издаване на оспореното административно решение, респ. необходимостта от бързо предприемане на тази крайна според него мярка. Настоящият касационен състав, във връзка със служебно вменените му задължения по чл.218 ал.2 АПК да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното. Пред първоинстанционния административен съд предмет на разглеждане е била жалбата на майката на детето С. Симеонова, с която тя оспорва административния акт, с който детето и Д.(на 6 г.) се извежда от семейството и се настанява в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания, гр. Бяла Слатина. Оспорването на акта, с който детето се настанява временно до произнасяне на компетентния съд по реда на чл.28 ЗЗДет, е регламентирано в чл.27а ЗЗДет. Същевременно с новелата на чл.27а ал.7 от ЗЗДет е предвидено, че Административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под "административно дело" следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред, което съдебно производство, съгласно чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. е двуинстанционно. В случая съдебното производство във връзка с оспорването на Заповед ЗД/Д-ВР-060 от 07.07.2022г. на Директор ДСП Враца за временно настаняване на непълнолетното дете все още е висящо пред Върховен административен съд. След проверка в общодостъпния портал на съдилищата РБ, се установи, че по искането на ДСП Бяла Слатина в срока по чл.27 ал.2 ЗЗДет е било образувано гр. дело 999/2022г. по описа на РС Бяла Слатина, което е приключило с окончателно съдебно решение(след Решение 26 на ОС Враца по възз. гр. дело 534/2022г.), с което е било отменено решението на районния съдия, като вместо него детето Д. е било настанено именно в ЦНСТДМУ Бяла Слатина за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. Съдебното решение като окончателно е влязло в сила на 14.02.2023г. Доколкото касационната инстанция следва да съобразява настъпилите междувременно факти с оглед приложението на чл.27а ал.7 ЗЗДет, на база общото правило на чл.142 ал.2 АПК в срока до приключване на устните състезания по това дело(т.е. до 21.03.2023г.), то с оглед постановеното и влязло в сила решение на РС Бяла Слатина по реда на чл.28 ал. 4 от ЗЗДет., въпросът за настаняване на детето е разрешен с окончателен съдебен акт, при което преценяваната за законосъобразност тук Заповед на Директор ДСП Враца, е прекратила своето временно действие. По силата на изричната законова разпоредба на чл.27а ал.7 от ЗЗДет., образуваното съдебно производство по жалбата на майката С. Симеонова срещу посочената заповед е останало без предмет и по отношение на същото са налице предпоставките на чл.159, т. 4 от АПК(в този смисъл и установената практика на ВАС на РБ Решение 13121 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 8197/2021 г., VI отд.; Решение 12269 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 7162/2021 г., VI отд.; Решение 1093 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 8640/2020 г., VI отд.; Решение 36 от 05.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 7829/2020 г., VI отд. и Решение 35 от 05.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 9079/2020 г., VI отд.) Това обосновава и извода за недопустимост на съдебното решение на Административен съд-Враца, поради което то следва да бъде обезсилено, с оглед произнасянето на Районен съд Бяла Слатина, а съдебното производство прекратено. С оглед основанието за прекратяване на съдебното производство и във вр. с чл.143 ал.3 и ал.4 АПК разноските следва да се поемат от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение