Решение № 12423 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2011 г.

Решение № 12423 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Стефчов Велчев от гр. София, чрез адв. Васил Иванов Стойчев от САК, против Решение № 392/31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 8733/2010 г., по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на заповед № з - 8975/03.06.2009 г. на Директора на СДВР. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде обявен за нищожен. Ответникът - Директора на СДВР, чрез процесуалния си представител е изразил становище за прекратяване на производството поради отмяна на оспорената заповед. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, с оглед отмяната на акта. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на жалбата. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата му за обявяване нищожността на заповед № з - 8975/03.06.2009 г. на Директора на СДВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановен при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми. Съображенията в жалбата за противоречие на акта с норми от правото на ЕС не са обсъждани, тъй като материалната законосъобразност не е предмет на съдебното производство. Решението е правилно. Обосновано Административният съд е приел, че не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта - предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБДС (ЗБЛД), принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел. Съгласно т. 1.2, б. "в". на заповед № Iз-1003 от 19.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи, директорът на СДВР е сред лицата, упълномощени да издават заповеди по чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган и е валиден административен акт. Останалите възражения в касационната жалба са относими към законосъобразността на оспорената заповед - въпрос, който предвид просрочието на жалбата, не е предмет на съдебен контрол. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд, намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати изложените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение