Решение № 2245 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14389/2017 г.

Решение № 2245 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14389/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник Група "Охранителна полиция" при Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен срещу решение № 102/09.11.2017 година на Административен съд гр. Шумен по адм. д. № 260/2017 г., с което съдът е отменил по жалба на В. М. негова Заповед № 17 – 0323-000186 от 11.07.2017 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ поради неправилно приложение на закона и допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК. Съдът е приел, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС; МПС/ не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС. Първото има само удостоверителна функция, но не е елемент от фактическия състав на придобиване на правоспособността. Изтичането на срока на валидност на СУМПС не лишава водача от придобитата му правоспособност. Предвид тези съображения първоинстанционният съд обосновава липса на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Този извод не се споделя от касатора, който обосновава, че към датата на извършване на проверката – 09.07.2017 година и към датата на издаване на заповедта – 11.07.2017 година притежаваното от водача СУМПС е било с изтекъл срок, като деянието субсумирало нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в относимата й редакция. Твърди, че правото на управление на МПС е срочно право, поради което и при управление на МПС от лице с изтекъл срок на СУМПС, същото се управлява от лице, което не притежава съответното СУМПС. По-късно издаденото СУМПС не променяло факта, че деянието е осъществено към датата на проверката на водача. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който жалбата на В. М. срещу Заповед № 17 – 0323-000186 от 11.07.2017 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата се отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба, В. М., в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС град Шумен е Заповед № 17 – 0323-000186 от 11.07.2017 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата, издадена от началник Група "Охранителна полиция" при Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен. Със същата, на В. М. от [населено място], е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство" за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, предвид констатираното на 09.07.2017 г. нарушение, състоящо се в това, че на същата дата лицето е управлявало МПС с рег. [рег. номер на МПС], негова собственост, със свидетелство за правоуправление на МПС № [номер] с изтекъл срок на валидност. За да отмени заповедта, съдът е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, като е допуснал и нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 АПК. Съдът е приел, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС; МПС/ не лишава водача от неговата правоспособност като водач на МПС. Първото има само удостоверителна функция, но не е елемент от фактическия състав на придобиване на правоспособността. Предвид тези съображения първоинстанционният съд обосновава липса на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Предвид представеното от водача ново СУМПС, издадено на 26.07.2017 година със срок на валидност до 26.07.2017 година, съдът е направил и извод за допуснато ограничаване на правата на адресата на мярката в степен надхвърляща необходимото за постигане на целта на закона. При извършена служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Предмет на спора пред касационната инстанция е правилното приложение на материалния закон от страна на АС град Шумен. Страните не спорят относно фактическата обстановка, която е установена от първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства. Спорът между страните касае приложението на материалния закон, като според касатора, процесната хипотеза субсумира нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението, а първоинстанционният съд неправилно е приел противното, възприемайки позицията на жалбоподателя М. Касационната инстанция приема обжалваното решение за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон: Отразената дата на нарушението, както в съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ – л. 13 по дело № 260/2017 г. на АС Шумен, така и в обжалваната заповед – л. 11 по същото дело, е 09.07.2017 г. Към тази дата, относима и приложима редакция на чл. 171, т. 2а ЗДвП е тази, приета с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 05.07.2017 г. Съгласно текста на относимата редакция на нормата, ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. В конкретната хипотеза органът няма право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят дали фактите, така както са реализирани, попадат в посочената хипотеза на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, предвид употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС. Едната страна тълкува нормата във връзка с използвания глагол, като акцентира върху два факта: Първо, че водачът към датата на извършване на деянието е бил правоспособен водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност; Второ: Че изтичането на срока на валидност на СУМПС не следва да се приравнява на липса на правоспособност. Тези изводи са приети и от първоинстанционния съд. Касационната инстанция не споделя съображенията на АС Шумен касаещи приложението на материалното право и целта на закона и мярката. В действителност, разпоредбата на нормата в редакцията й към датата на извършване на деянието не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Законодателната промяна обаче е продиктувана именно от необходимостта нормата да е ясна и недвусмислено да посочва хипотезите, в които органът е длъжен да приложи мярката. За разлика от последната редакция на нормата, която изрично разграничава липсата на правоспособност, от липса на СУМПС, редакцията на нормата към датата на извършване на деянието използва глагола "не притежава" общо. Страните не спорят, дали водачът е правоспособен. Факт е, че същият е шофирал със СУМПС с изтекъл срок на валидност, като според касационния състав хипотезата попада в приложното поле на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й към датата на извършване на деянието. Осъщественият състав се свежда до притежаването/непритежаването на съответното СУМПС. Същото като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение факта, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. Дори и след изтичането на срока на действие на СУМПС водачът да запазва правото си на положен изпит за знания и умения, както и това да ползва резултата от същия, той не запазва правото си да бъде третиран като физически годен да управлява МПС. След изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС /т. е. то не се подновява автоматично/, към която молба да приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС категорично обосновава извода, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, съответното лице няма право да управлява МПС като попада в хипотеза на липса на такова /т. е. не притежава СУМПС дори и да е положило изпит за правоспособност/. Касационната инстанция не приема съжденията на съда, че хипотезата включва единствено случаи на отнето СУМПС или изначална липса на такова/приравнена на липса на правоспособност/. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт като неоснователна. Досежно изводите за несъразмерност на мярката, противоречие на същата с целта на закона и последващите обстоятелства, касаещи издаването на валидно СУПМС, касационната инстанция приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Към датата на издаване на обжалваната заповед, В. М. е управлявал МПС без да притежава СУМПС, тъй като същото е било с изтекъл срок. Констатираното нарушение е основание за налагане на мярката при условията на обвързана компетентност. Поставените въпроси досежно ограничените права на собственика в по-голяма степен от необходимото с оглед издаденото ново СУМПС на М. са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Целта на мярката се определя към момента на налагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 09.07.2017 г. е била да предотврати управлението на МПС без СУМПС. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, но могат да представляват основание за сезиране на органа с молба органът да прекрати срока на действие на наложената мярка. Отказът на органа да прекрати срока на действие на мярката, ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административните съдилища. Това, според касационната инстанция е така, предвид следните изводи от правна страна: ПАМ не е вид наказание, а вид мярка на държавна принуда, която в действителност, трябва да преследва целите по чл. 22 ЗАНН. В случая мярката е "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от шест месеца. В действителност, това е минимално заложения от закона срок, поради което и М. не може да прави възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението /непропорционалност/. В ситуация обаче, в която са настъпили нови факти, и лицето се е снабдило със СУМПС, продължаването на действието на ПАМ се явява без основание, като наложената ПАМ вече не е в състояние да осъществява своите цели. В тази насока, лицето, което търпи действието на ПАМ може да поиска от органа да го прекрати. В противен случай, действието на ПАМ след снабдяване на лицето със СУМПС, ще се отъждестви с вид наказание, тъй като лицето ще търпи негативни последици от мярката, без същата да изпълнява целите си по закон /превантивна, преустановителна или възстановителна/. При снабдяване на лицето със СУМПС явно мярката е постигнала целта си. Но настоящият съдебен състав няма правно основание нито да отмени акта за налагане на мярката, нито да прекрати действието на същата. От една страна това е така, тъй като предмет на делото е законосъобразността на акта, с който мярката се налага, а не законосъобразността на нейното действие след налагането й. От друга страна, законосъобразността на мярката и целите, които преследва се преценяват към момента на налагането й. Предвид гореизложеното, като неправилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Като законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК Заповед № 17 – 0323-000186 от 11.07.2017 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата, издадена от началник Група "Охранителна полиция" при Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен следва да бъде потвърдена. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски по делото за две съдебни инстанции в размер на 400 /четиристотин/ лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 102/09.11.2017 година на Административен съд гр. Шумен по адм. д. № 260/2017 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. срещу Заповед № 17 – 0323-000186 от 11.07.2017 година за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата, издадена от началник Група "Охранителна полиция" при Районно управление гр. Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен. ОСЪЖДА В. М., ЕГН [ЕГН], [населено място] да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Шумен сумата от 400 /четиристотин лева/ разноски по делото за две съдебни инстанции. Решението е окончателно.