Решение № 228 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5216/2007 г.

Решение № 228 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5216/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от И. Д. И. ЕГН ********** от гр. Ш. против въззивно решение на Шуменски окръжен съд от 14.05.2007 г., постановено по гр. д. № 154/2007 г. С обжалваното въззивното решение е оставено в сила решение на Шуменски районен съд № 1035/15.12.2006 г., постановено по гр. д. № 999/2006 г. Районният съд е отхвърлил предявения от И. Д. И. срещу Т. Г. Г. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 109 ЗС - за осъждане на ответника да преустанови да преминава през собствена на ищеца сграда, като я третира за вход към намираща се в дъното на парцела собствена на ответника сграда. С жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да отмени решението и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Съображения в подкрепа на жалба са изложени с писмени бележки от процесуалния представител на ищеца адвокат Р. За ответника по касация Т. Г. Г. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено становище от процесуален представител адвокат С. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: Страните по делото са съсобственици на УПИ ХIII-2875, кв. 161 по плана на гр. Ш., като ищецът притежава 144/156 ид.ч., а ответникът-12/156 ид.ч. Всеки от тях притежава в индивидуална собственост отделни сгради в парцела. Сградата на ищеца е разположена изцяло по протежение на цялото лице на парцела от към бул. "С", а сградата, собственост на ответника се намира в дъното на парцела. Единствен вход на имота откъм булеварда (откъм лицето на парцела) е проход-коридор, съставляващ обща част от жилищната сграда на ищеца. Чрез този проход-коридор се осигурява достъп, както до етажите от жилищната сграда на ищеца и до дворното място, така и до собствената на ответника сграда, разположена в дъното на парцела. Процесният проход-коридор осигурява единствено възможността на ответника за достъп до собствената му сграда (вж. закл. на в. л. А. О., прието от съда без оспорване от страните). При тези данни правилно въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил. Негаторният иск с правно основание чл. 109 ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право. Фактическият състав на основанието за защита по чл. 109 ЗС изисква да се установят в процеса действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост, които действия да са без правно основание. Това изискване в конкретния случай не е налице. С оглед фактическите обстоятелства на конкретния случай е безспорно, че парцелите на централния булевард "С" са застроени чрез сключено застрояване на сградите по него, при което в почти всички парцели достъпът до вътрешната част на дворните места се осигурява чрез проход-коридор, разположен в жилищните сгради, намиращи се на лицето на парцелите. По този начин входът на процесния имот откъм булеварда е прохода-коридор, съставляващ част от жилищната сграда на ищеца. През този вход (проход-коридор) се влиза за етажите на жилищната сграда на ищеца и до дворното място, в дъното на което е разположена сградата на ответника, като дворното място обслужва входовете на сградите на ищеца и на ответника. Ответникът е съсобственик по отношение на дворното място и индивидуален собственик на сграда в дъното на съсобствения парцел, единствен достъп до които фактически той има именно през изградения с това предназначение проход- коридор, макар и този проход да е разположен в собствената на ищеца сграда. Следователно, действията на ответника, изразяващи се в ползване на прохода- коридор в сградата, собственост на ищеца и пречещи на ищеца, не са неоснователни. Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на III г. о.