Решение № 7651 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12442/2016 г.

Решение № 7651 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12442/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт/ТП на НОИ/- К. против решение № 188 от 30.09.2016 г. по адм. дело № 81/2016 г. на Административния съд К., с което е отменено решение № 2153-09-15/22.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В. С. Г. срещу разпореждане № 5609102848/03.09.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - К., с което е отказано да се измени определената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 1, ал. 5 от НПОС, преписката е върната на пенсионния орган за ново произнасяне с указания за правилното тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите на съдебния акт и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че по отношение на Г. не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, тъй като невнасянето на осигурителните вноски за определен период води до невъзможност за определяне на действителния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, което от своя страна прави невъзможно изчисляването на индивидуалния коефициент. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оплакванията срещу административния акт. Ответникът -В. Г. оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледа по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд К., по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от В. Г. решение № 2153-09-15/22.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу разпореждане № 5609102848/03.09.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - К. С последното е отказано да се измени определената лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 1, ал. 5 от НПОС. С обжалваното решение административният съд е уважил жалбата срещу атакуваното решение и потвърденото с него разпореждане, посочено по-горе. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпреки невнесените осигурителни вноски от Г. за периода 01.01.2000 г. - 01.01.2005 г. общият му осигурителен стаж дава възможност за приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО и определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Решението е правилно. Спорът по делото е правен и е се състои в отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период. В конкретния случай е безспорно установено, че за периода 01.01.2000 г. - 01.01.2005 г. Г. е упражнявал дейност като самоосигуряващо се лице и не е внесъл осигурителни вноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, изцяло възприема изложената от първоинстанционният съд фактическа обстановка. По същата не се и спори. От събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общия осигурителен стаж на Г., превърнат в трета категория е 46г 11м 14д; навършени години към подаване на заявлението за определяне на пенсия - 58г 03м 19д или 105 точки общ сбор от стаж и възраст. При съобразяване разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО действителния размер на пенсията възлиза на 284,87 лева. Съгласно чл. 70, ал. 3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Визираната разпоредба не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. В чл. 70а, ал. 1 КСО, е регламентиран начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. По делото е установено, че за периода 01.01.2000 г. - 01.01.2005 г. Г., в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е извършил плащане на дължимите осигурителни вноски. Възможност за лицето е да внесе тези вноски и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е в случай на невнасяне на дължимите осигурителни вноски, осигурителният стаж и доход за тези периоди да не бъдат зачетени и изследвани при възникването на правото на ЛПОСВ и определянето на нейния размер. Това е същността на правилото за поведение, закрепено нормативно от законодателя при самоосигуряващите се лица. Невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, за които лицето е внесло дължимите осигурителни вноски, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице наведените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, от които е видно, че Г. е заплатил в брой сумата от 150,00/стои петдесет/лева/ на адвокат К. Д.-АК К., за изготвяна отговор на касационната жалба. Тази сума следва да бъдат присъдена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,