Решение № 258 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 226/2009 г.

Решение № 258 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 226/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. Й. Я. против въззивно решение № 24 от 10.03.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 12/2009 г. на Бургаския апелативен съд. Единственият довод, който се прави в касационната жалба е за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, който се поддържа и в съдебно заседание, като се иска намаляване размера на наложеното наказание. Гражданският ищец не се явява и не взема становище по жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Бургаският апелативен съд с решение № 24 от 10.03.2009 г. по в.н.о.х.д. № 12/2009 г. е изменил частично присъда № 127 от 05.11.2008 г. постановена по н.о.х.д. № 188/2008 г. на Бургаския окръжен съд, като заменил приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "а" във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, както и изменил присъдата в гражданската й част и прекратил производството относно предявения от Й. Я. граждански иск за неимуществени вреди. В останалата част присъдата е потвърдена. С нея подсъдимият Д. Й. Я. е признат за виновен в това, че на 08.03.2008 г. в гр. Б. умишлено умъртвил майка си М, като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, т. 3, предл. 1 и т. 6, предл. 2 и 3 във вр. чл. 115 чл. 55 НК е осъден на четиринадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален " строг" режим важен е граждански иск за имуществени вреди в полза на Й. Д. Я. в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2008 г. до окончателното изплащане. Единственият довод в касационната жалба за явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е основателен. Съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК "Съкратено съдебно следствие", като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. К. последица от реда, по който се е разглеждало делото от първата инстанция е предвиденото в чл. 373, ал. 2 НПК задължение за съда, при постановяване на осъдителната присъда да определи наказанието при условията на чл. 55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това си задължение двете инстанции са изпълнили, но само формално, като са определили наказание само с една година лишаване от свобода под най-ниското, предвидено за престъплението. При решаване на въпроса за съответното наказание съдилищата не са отчели в достатъчна степен относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, като чисто съдебно минало, факта, че макар и употребяващ често алкохол подсъдимият е полагал грижи за майка си. Приети факти са, че от много години отношенията между подсъдимия и майка му не били добри, че тя също е била с труден характер и донякъде причина за влошаване на отношенията между подсъдимия и бившата му съпруга, но те не са взети предвид при определяне размера на наказанието. За последното от значение е и приетата по делото съдебно психиатрична експертиза, в която е посочено, че престъплението е извършено под влияние на породените у подсъдимия емоции на гняв, отвращение и презрение, за които в житейски план, с оглед състоянието, в което подсъдимият е намерил майка си, има обяснение. Всички тези обстоятелства не са отчетени в достатъчна степен, а те дават основание за по-голямо смекчаване на определената санкция, защото наказанието е справедливо само когато е съответно на извършеното и чрез него може да постигне преди всичко превъзпитателен ефект върху подсъдимия. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, определеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на обществената опасност на дееца и на целите, предвидени в чл. 36 НК и следва да бъде намалено до размера от десет години лишаване от свобода. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение