Решение № 15170 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 900/2012 г.

Решение № 15170 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 900/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Тониев Трифонов от гр. Видин против решение от 29.11.2011 г., постановено от Административния съд Монтана по адм. д. № 494/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Николай Трифонов против ППСПДВ № 6664/Е/21.04.2005 г. на началника на Митница Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0083/20.10.2006 г. на директора на РМД Русе. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Митница Лом юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба са поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касация - митница Лом, оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна - директорът на Агенция Митници, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е Постановление № 6664/Е/21.04.2005 г. с което Николай Тониев Трифонов на осн. чл. 211 и сл. от ЗМ е задължен да заплати сумата общо в размер на 737 лева, представляваща дължимите митнически сборове във връзка с вноса на употребяван пътнически автомобил, направен с ЕАД № 4100/4-300/25.02.2002 г. както и законната лихва за просрочие за периода от 26.02.02 до 21.04.2005 г. в размер на 304 лева. Установено е по делото, че по реда на чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране и чл. 84 ЗМ е направено запитване от митница Видин чрез Агенция Митници до чуждестранните митнически власти за редовността на документите, представени с митническата декларация. В резултат на проверката е установено, че договора за покупко-продажба на автомобила и декларацията за преференциалния произход на стоката не са подписани от износителя. С уведомление № 6664/2004 г./Е/ с изх. № 66000913/4.08.04, подписано от началника на Митница Видин до Николай Трифонов, последният е уведомен за резултата от проверката, както и, че е взета под отчет за доплащане общо сумата от 737 лева и лихва в размер на 235 лева за периода 26.02.02 г. - 22.07.04 г. С посоченото уведомление на адресата е даден и 7-дневен срок за доброволно погасяване на възникналите задължения, както и е предупреден, че при липса на доброволно изпълнение, митницата ще предприеме действия за тяхното принудително събиране, съобразно Закона за административното производство и чл. 211, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Уведомлението е получено лично от Николай Трифонов на 6.08.2004 г. Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на задълженото лице е издадено процесното постановление. Съдът е отхвърлил жалбата приемайки за безспорно установено по делото, че представените договори и декларация за произход са фалшиви, поради което жалбоподателят не е доказал, че за него е възникнала възможността да ползва преференцията при вноса на процесния автомобил. Решението е правилно. Изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените обосновани изводи, съдът е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки жалбата срещу отказа на митническия орган за преференциално третиране на процесния внос. Съображенията, изложени от административния съд могат да се допълнят със следните: от данните по делото следва, че постановлението е предхождано от решение на митническия орган за определяне на митните сборове. В конкретния случай това решение е обективирано в уведомление № 6664/2004 г./Е/ с изх. № 66000913/4.08.04, подписано от началника на Митница Видин до Николай Трифонов. По делото липсват данни решението на митническия орган, с което са определени задълженията по въпросната ЕАД да е обжалвано, поради което следва, че към датата на издаване на обжалваното постановление решението е влязло в сила. С Постановлението не се определят за първи път размера на митните сборове и лихвата върху тях и не с тази цел законодателят свързва издаването му. Това следва и от систематичното място на чл. 211 от ЗМ, който се намира след разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ, регламентираща вземането под отчет на дължимите митни сборове и чл. 206, ал. 1 от ЗМ, уреждаща уведомяването на заинтересованото лице за размера на взетите под отчет митни сборове. Следователно, при обжалване на постановлението неотносими са възраженията на жалбоподателя относно основанието и размера на определените митни сборове, а относими към законосъобразността му е наличието на предпоставките за издаването му - решение за вземане под отчет на дължимите суми, уведомяване на длъжника за тях и липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника, което в конкретния случай е доказано. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд преценява обжалваното решението като правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд