Решение № 6351 от 14.6.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на П. Календерски от гр. София за отмяна на влязлото в сила Решение 1287 от 28.02.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10336/2021 г. на основание чл. 239, т. 5 АПК. В искането се твърди, че решението е постановено, без съдът да се произнесе по доказателственото искане на П. Календерски, направено с писмена молба от 22.02.2022 г., подадена до съда на същата дата чрез Системата за сигурно електронно връчване. Според искателя пропускът на съда да се произнесе по доказателственото искане съставлява нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като е препятствало правото му на участие в делото, отнемайки му възможността да докаже доводите си за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че страната е поставена в невъзможност да осъществи реална защита чрез участие в делото, поради което фактически е лишена от възможност да участва в делото. Ответникът началникът на ОПП-СДВР, не взема становище. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено e от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на П. Календерски срещу Наказателно постановление 21-4332-(АПК)-019 от 11.08.2021 г. на началника на ОПП-СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 287, ал. 1 АПК за неизпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбата е разгледана по реда на чл. 294-298 във връзка с чл. 287, ал. 4 АПК. Независимо че съгласно чл. 297, ал. 1 АПК производството по нея е по реда на глава тринадесета - разглежда се в закрито заседание (чл. 234, ал. 1 АПК), съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание. Видно обаче от постановените в закрито заседание съдебни актове по движението на делото и протоколните определения от проведеното на 23.02.2022 г. открито съдебно заседание съдът не се е произнесъл по следното доказателствено искане на Календерски: да изиска справка за напускането и влизането в страната на жалбоподателя през м. август 2021 г. Искането е направено още с жалбата, а впоследствие е възпроизведено и в писмена молба от 22.02.2022 г., подадена до съда на същата дата чрез Системата за сигурно електронно връчване, т.е. в деня, предхождащ датата на насроченото открито съдебно заседание. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание съдът е приел писмените доказателства от административната преписка и дал ход на делото по същество. Доказателственото искане на Календерски нито е докладвано, нито има произнасяне по него. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК съдебното решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК съдържа няколко основания със самостоятелно приложно поле. Процесуалният представител се позовава на първата хипотеза 9 - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Тълкуването на разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК, многократно и еднозначно застъпвано в съдебната практика на Върховния административен съд, обосновава извод, че трите й хипотези се отнасят до нарушения на процесуалните правила от съда, в резултат на които страна не е могла да организира защитата си поради невъзможността да участва в делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени и следва да се тълкуват стриктно. Наведените от искателя доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК, по следните съображения: Първо, съгласно чл. 297, ал. 1 АПК производството по жалбата пред административния съд е по реда на глава тринадесета - разглежда се в закрито заседание (чл. 234, ал. 1 АПК). Второ, няма данни, че страната или нейният процесуален представител са били препятствани да се явят в насроченото открито съдебно заседание. В писмената молба от 22.02.2022 г., в която се съдържа спорното доказателствено искане, е обективирано и изрично волеизявление на процесуалния представител на жалбоподателя относно редовното призоваване на последния и да се даде ход на делото в отсъствие на жалбоподателя и неговия представител. Трето, доказателството, чието събиране е поискано, е неотносимо към предмета на спора. Чрез събирането му Календерски цели доказване на отсъствие от страната през м. август 2021 г. Поканата за доброволно връщане на СУМПС е връчена на 19.07.2021 г. С нея е предоставен 14-дневен срок за изпълнение, който изтича на 02.08.2021 г. (присъствен ден понеделник). За посочения период не се твърди, че лицето е отсъствало от страната. В свое писмено заявление, входирано при ответника на 05.08.2021 г., лицето декларира, че му е известно, че трябва да върне свидетелството, но е възпрепятствано да стори това, тъй като свидетелството е в Благоевград, а лицето няма как да пътува до там, защото няма право да управлява МПС. Със заявлението от 05.08.2021 г. водачът уведомява органа, че ще се възползва от чужд превоз във връзка с предстоящ отпуск, като пътувайки към Гърция, ще мине през Благоевград да вземе свидетелството си. В цитираното заявление не се твърди, че лицето е отсъствало от страната през предоставения срок на доброволно изпълнение, поради което справката за влизането и излизането от страната през м. август 2021 г. няма отношение към спора. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на предявеното основание по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, пр. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение