Решение № 654 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г.

Решение № 654 от 1.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Й. П. и Й. П. Й. против въззивното решение на Софийски градски съд № 60 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 3137/2007 г., с което е прогласена нищожността на решение по т. 5 от протокола на Общото събрание на етажните собственици, взето на 04.10.2006 год. по искове с правно основание чл. 13 във вр. с чл. 15 ПУРНЕС, предявени от Ю. Д. Ф. срещу Г. Д. Х., Й. П. Й., П. Й. П., С. П. Й. и Л. С. К.. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за недопустимост на решението и за неговата неправилност, поради нарушаване материалния закон и необоснованост. Ответницата Ю. Д. Ф. оспорва касационната жалба. Ответниците Г. Д. Х., С. П. Й. и Л. С. К. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да прогласи нищожността на решението на общото събрание на етажните собственици взето на 04.10.2006 г. за предоставяне във възмездно ползване на отделни помещения от барака в двора на двама от етажните собственици, едната ищцата, въззивният съд е приел, че бараката не е обща за етажните собственици част и макар да е изградена в двора на жилищната сграда - обща според естеството си част, тя не следва неговия режим. Посочил е, че принудителната съсобственост по чл. 38 ЗС възниква при учредяване на етажната собственост по силата на закона и всеки друг способ, различен от учредяването на етажната собственост е негоден да я породи. По аргумент за обратното от чл. 42 ЗС е прието, че Общото събрание на етажните собственици няма правомощието да взема решения относно управлението на обект, който няма характер на обща за етажните собственици част, поради което решението по т. 5 от протокола на проведеното на 04.10.2006 г. общо събрание е нищожно и не е породило правни последици. Решението е допустимо и при постановяването му не е нарушен материалния закон. Оплакването, че като е прогласил нищожността на взето решение на общото събрание на етажните собственици, съдът се е произнесъл свръх петитум, без да е имало такова искане е неоснователно. Съдът е бил сезиран с искане за отмяна на решение на общото събрание, като незаконосъобразно - иск по чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 15 ПУРНЕС. Сезиран с така предявения иск, правилно съдът е посочил, че вида на порока, от който страда решението на общото събрание на етажните собственици е въпрос на правна квалификация, която е задължение на съда. Ако решението е нищожно, то не може да бъде незаконосъобразно, поради което правилно е прогласена невалидността му, с което съдът не е разгледал иск, с който не е бил сезиран, както неоснователно се поддържа от касаторите. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Виждането на съда, че бараката в двора на жилищната сграда, етажна собственост, представляващ обща част според естеството си не следва този режим е правилно. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 38 ЗС, която дефинира общите части при сгради, в които етажите или части от етажи принадлежат на различни собственици, като елементи от сградата, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване. Дворното място, в което се намира сградата на етажната собственост също става общо на отделните собственици, когато при учредяването на етажната собственост отделните етажни собственици са собственици и на дворното място. В случая етажната собственост е възникнала по силата на извършена делба. Неоснователно се поддържа от касаторите, че с решението по извършване на делбата бараката била определена като обща част. В решението от 16.06.1965 г. по гр. д. № 777/65 г. на СГС е постановено построената в двора барака да се счита "за обща собственост - обща част", като добавката "обща част" следва да се тълкува в смисъла на обща собственост (съсобственост) между различните собственици на индивидуалните обекти в жилищната сграда. Правилно решаващият съд е посочил, че принудителната съсобственост по чл. 38 ЗС възниква при учредяването на етажната собственост по силата на закона и всеки друг способ, различен от учредяването на етажната собственост е негоден да я породи. Бараката в дворното място, състояща се от три помещения (тухлени и дървено) и външна тоалетна, обслужваща бараката не е обща част според естеството си и по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, а щом това е така общото събрание на етажните собственици няма правомощие да взема решения относно нейното управление. Взетото на 04.10.2006 г. решение относно ползването на бараката, третирана неправилно като обща част, се явява извън компетенциите на общото събрание на етажните собственици и правилно с обжалваното решение е обявено за нищожно. Като законосъборазно решението следва да се остави в сила. Касаторите ще следва да заплатят на Ю. Д. Ф. направените от нея в настоящето производство съдебни разноски в размер на 500 лева. При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.