Решение № 15294 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2010 г.

Решение № 15294 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Джузепе Роджери Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд, по реда на чл. 239, т. 1 и т. 5 във връзка с чл. 237, ал. 1 АПК, по молба на Тодор Тодоров, Иван Петров, Юлиян Цанков и Александър Мишев за отмяна на влезли в сила: Решение № 4935/15.04.2010 г., постановено по адм. д. № 16234/2009 г., по описа на ВАС и Решение № 5/22.10.2009 г., по адм. д. № 657/2009 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяна на решенията с произтичащите от това последици. Ответника по молбата, не изразява становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя т. 1 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, което обстоятелство не е налице. По делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата за отмяна липсват твърденията, сочещи на това основание за отмяна на решенията. Предвид това и обстоятелството, че формулираните от молителите твърдения съставляват преимуществено оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, настоящият петчленен състав намира, че не са налице посочените в чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК основания за отмяна на влезлият в сила съдебен акт. При липсата на посочените основания за отмяна на решението, молбата следва да бъде отхвърлена. Като се има предвид гореизложеното молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не са налице посочените в нея правни основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 244, ал. 1 АПК