Решение № 28 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2009 г.

Решение № 28 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът "Голф клуб Ибър" АД - гр. София, е обжалвал Решение № 225 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 631 от 2008 г. на Софийския областен административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-483 от 10.06.2008 г. на заместник-началник на ДНСК за премахването на масивна жилищна сграда в ПИ № 119154, м. "Яйкъна", землището на гр. Долна Баня, като незаконна поради липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Ответникът оспорва касационната жалба, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. Неоснователно е касационното оплакване за липсата на упълномощаване по чл. 225, ал. 1 ЗУТ на заместник-началника на ДНСК към момента на издаването на заповедта. Представеното заверено копие от заповедта е официален документ по смисъла на чл. 189, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, който е бил оспорен само относно своята автентичност, не и относно верността на посочената дата на издаването му, поради което законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от упълномощено лице. От твърдяното от касатора обстоятелство, че копието не съответства на преписа по административната преписка и на оригинала, съхраняван в дирекцията, както и че не е изведена в деловодството на ДНСК, не може да се направи еднозначен извод, че е антидатирана. Ето защо с основание съдът е приел, че упълномощаването предхожда заповедта за премахването на строежа. Констативният акт е предвидено от специалния закон - чл. 225, ал. 3 ЗУТ, доказателство (огледен протокол) за съществуването и вида на строежа. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая не се спори по наличието на строежа така, както е описан в акта, дори извършването му през 2008 г. е установено по твърденията на самия оспорващ, а експертизата доказва вида, обема и степента на завършеност, посочени в констативния акт и в схемата към него - т. е. и оплакването за неиндивидуализация на строежа - предмет на заповедта, не може да бъде споделено, а твърдените като второ касационно оплакване нарушения при съставянето на последния не са съществени за законосъобразността на заповедта. Административният акт се издава след изясняване на фактите от значение за случая - чл. 35 АПК, което пък е основната цел на административното производство - чл. 7, ал. 3 АПК. Поради това правната квалификация на завършващия акт не е реквизит на уведомяването по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството, нито административният орган е обвързан от нея, каквото е следващото касационно оплакване. По същата причина не би било съществено административнопроизводствено нарушение и твърдяното уведомяване на оспорващия за започването на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Самото административно производство служи за установяване на правнозначимите факти (чл. 7, ал. 3 АПК), които в случая са еднакви и за двете производства. Последните са въпрос на целесъобразност на началника на ДНСК или на упълномощено лице, като в чл. 225 ЗУТ липсва задължение за административния орган да осъществява действията в последователност - няма пречка без да нарежда спиране на строително-монтажните работи, да предприеме такива по премахване. Одобряването на инвестиционния проект е индивидуален административен акт и затова датата на издаването му е негов задължителен реквизит - чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. След като волеизявлението за одобряване върху проекта не е било датирано, процесуално законосъобразно съдът е приел, че с този документ не е доказано наличието му към момента на извършване на строежа. Касационният съд не извършва доказателствена дейност по фактите, относими към законосъобразността на административния акт - чл. 219 АПК, затова не могат да бъдат ценени представените пред настоящата инстанция писмени доказателства относно датата на одобряване на проекта. Установена е липсата на издадено разрешение за строеж, което обуславя наличие на незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е изграден без разрешение за строеж, което е материалноправна предпоставка за издаване на заповедта. Инвестиционният проект, дори надлежно одобрен, не се покрива с него и не елиминира изискването за издаването му - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Представените разрешения за строеж, заверени нотариално, не представляват официално заверени преписи от официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като не са заверени от органа, комуто се приписва издаването на оригиналите. След като не са били представени поисканите оригинали, преписите не са могли да бъдат ценени - чл. 183 ГПК вр. чл. 144 АПК. Не може да бъде споделено и касационното оплакване за наличие на отменително основание поради недопускането на исканите от оспорващия свидетели. За установяване на строителното разрешение такива действително са недопустими, тъй като не е било твърдяно и доказано оригиналът му да е загубен или унищожен - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 165, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 148, ал. 9 ЗУТ. С оглед изложеното, при неоснователността на касационните оплаквания, потвърждаващото заповедта за премахване решение следва да остане в сила, воден от което, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, Върховният административен съд - второ отделение,