Решение № 526 от 3.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1678/2012 г.

Решение № 526 от 3.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1678/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Р. Е. Я. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила определение № 288 от 15.06.2012 г., постановено по НОХ дело № 1348/2011 г. на Кюстендилския районен съд, с което е извършено групиране на наказанията, наложени му по част от отразените в свидетелството му за съдимост влезли в сила присъди. От осъдения се релевират основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че след постановяване на определението съдът не му е разяснил правото да го обжалва и това го е лишило от възможност за инстанционна проверка, а при групиране на наказанията е нарушил принципът за най-благоприятното съчетание. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник поддържа искането по изложените в него основания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила определение, за да се произнесе констатира следното: С определение № 288 от 15.06.2012 г. постановено по НОХ дело № 1348/2011 г. Кюстендилският районен съд е групирал наказанията на осъдения Р. Е. Я., като му е определил общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип при първоначален "строг" режим по това дело и по присъдите по НОХ дело № 1105/2010 г., НОХ дело № 829/2011 г., НОХ дело № 1037/2011 г. и НОХ дело № 1468/2010 г. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил общо определеното за изтърпяване наказание с десет месеца. Определението не е обжалвано и е вляло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок, от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с ограничаване от съда на процесуалните му права. В този смисъл е изложеното съображение, че първоинстанционният съд не му е разяснил правото да обжалва постановеното определение и това го е лишило от възможност да поиска проверката му по реда на инстанционния контрол. Такова нарушение по делото не е допуснато. Подсъдимият е изразил желание делото да бъде решено по реда на глава двадесет и девета НПК, не е имал упълномощен защитник, а защитата при решаването на делото по този процесуален ред е задължителна и съдът му е назначил служебен защитник. Не е възразил относно участието на тази защитник при решаването на делото и в производството по групиране на наказанията. Видно от отбелязването в съдебния протокол, който е съставен по реда на чл. 311 НПК и е доказателство за начина, по който е проведено съдебното заседание, определението на съда е обявено в открито съдебно заседание, в присъствието на прокурора, осъдения и защитника му, като съдът е разяснил на страните реда и начина на обжалването му. Не е упражнил правото си на жалба и не може да черпи права от процесуалното си поведение. Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на закона, изразило се в нарушение на принципа за най-благоприятното съчетание. Този принцип намира приложение при усложнената форма на множество престъпления, една част от които извършени в условията на съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях, а друга част - в условията на рецидив. В тази хипотеза съдът е длъжен при групиране на наказанията да обособи съвкупностите така, че осъденият да търпи най-малко по размер наказание. Данните по делото сочат, че всички престъпления, които са предмет на групиране с влязлото в сила определение, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях. По всички присъди са му наложени наказания лишаване от свобода за различни срокове. Законът е приложен точно и групирането е извършено по реда на чл. 23 - 25 НК, като е определено за изтърпяване наказанието, което е с най-дълъг срок. В свидетелството му за съдимост са отразени и предходни влезли в сила присъди, които са били предмет на групиране с други определения. Нито едно от деянията по тях не се намира извършено в условията на съвкупност с деянията по присъдите, предмет на настоящото определение, което би дало основание за ново групиране, с обособяване на различни съвкупности. Мотивирано е приложена и разпоредбата на чл. 24 от НК. Групирането обхваща пет влезли в сила присъди, с които на осъдения са наложени наказания лишаване от свобода за различни срокове. Това не са единствените му осъждания. Преди тях е изтърпял общо наказание от две години лишаване от свобода по пет други присъди. Освободен е от затвора през месец юни 2009 год. и само няколко месеца след това започва да извършва новите деяния. Очевидно приложения по отношение на него обем наказателна принуда не е оказал достатъчно възпиращо въздействие и мотивирано съдът е приел, че целите по чл. 36 НК не биха се постигнали без увеличаване на общо определеното за изтърпяване наказание. Увеличението е в допустимите от закона граници, като не надвишава сбора на отделните наказания и не е в размер по-дълъг от една втора от общото наказание. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила определение на Кюстендилския районен съд не са допуснати поддържаните от осъдения нарушения и като неоснователно искането за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл