Решение № 9847 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2016 г.

Решение № 9847 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение 354 от 1.03.2016 г., постановено по адм. д. № 936 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2015 г. С него ГД "ИН" е осъдена да заплати на Д. А. Ж. сума в размер на 700,00 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди за периода 12.03.2015 г. - 26.03.2015 г. от незаконосъобразен акт - Заповед № 51а от 22.01.2015 г., издадена от началника на Затвора - Б. и незаконосъобразните фактически бездействия при изпълнение на дисциплинарното наказание "изолиране в наказателна килия", предвид условията, при които е осъществено изпълнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2015 г. до окончателното й изплащане. Искът до пълния му предявен размер от 14000,00 лв. е отхвърлен, но в тази част решението не е предмет на касационен контрол. С касационната жалба решението, предмет на проверка се обжалва в частта, с която предявеният от Ж. иск до размера от 700,00 лв. е уважен. Поддържа се, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че Ж. не е доказал реално претърпени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на Затвора - Б., както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. Аргументира становището си за неправилност на решението, респективно за неоснователност на исковата претенция със съображения, изведени от разпоредбата на чл. 98, ал. 2 Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ, Конвенцията). Твърди, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. П. условията на евентуалност възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение, като поддържа становище, че сума в размер на 700,00 лв. за период от 14 дни е завишена и несправедлива. Изразява несъгласие и с неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. О. Д. А. Ж. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се явява лично и иска решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно в съответната обжалвана част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Административен съд - Б. е разгледал предявения от Ж. иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000,00 лв. на ден (или общо 14000,00 лв. за исковия период) за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразен акт - Заповед № 51а от 22.01.2015 г., издадена от началника на Затвора - Б., за периода 12.03.2015 г. - 26.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. Установено е от първоинстанционния съд, че Ж., като лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора - Б. е изтърпял фактически за времето от 12.03.2015 г. - 26.03.2015 г. дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия", което му било наложено със Заповед № 51а от 22.01.2015 г., издадена от началника на същия затвор. П. З. № 51а от 22.01.2015 г. била отменена с Определение № 1178 от 8.05.2015 г., постановено по н. ч. д. 455/2015 г. по описа на Районен съд - Б., влязло в сила на същата дата. Съдът е приел предявеният иск за допустим. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и при съобразяване "Публично изявление относно България", направено в съответствие с чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание на 26.03.3015 г., съдът е направил извод за частична основателност на иска. Съобразил е, че претенцията на Ж. е изцяло свързана с режима и условията, при които е бил поставен в исковия период и се основава на фактическите бездействия при изпълнението на дисциплинарното наказание "изолиране в наказателна килия", като вредите се претендират от условията, при които е осъществено изпълнението, както и от незаконосъобразността на заповедта. Очертал е като правно относимо установяване кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ГД "ИН", както следва: претърпени от Ж. вреди, описани в исковата молба и наличието на пряка връзка, с отменения като незаконосъобразен акт - Заповед № 51а/ 22.01.2015 г., издадена от началника на Затвора - Б.. З. ирелевантни е намерил възраженията на ГД "ИН", че действията на затворническата администрация по привеждане в изпълнение на посочената заповед са законосъобразни предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2 ППЗИНЗС. И. е аргументи, че ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация и от незаконосъобразния акт, спрямо настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът е направил извод, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от Ж. е доказан по своето основание - относно преживени неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически дискомфорт, вследствие на незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред и в съвкупност с условията, при които е бил поставен в наказателната килия, довели до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Мотивирал се е с това, че разпоредбата на чл. 96, ал. 11 ППЗИНЗС предвижда на наказаните на основание чл. 101, т. 7 и 8 ЗИНЗС да не се налагат допълнителни ограничения, освен законоустановените, предвид което е приел, че условията в наказателната килия следва да отговарят на всички законови изисквания за съществуването на нормална битова среда, а в случая тези изисквания не били спазени. Наказателната килия за процесния период не била съобразена с нормата за площ на едно лице, липсвал санитарен възел и достъп до течаща вода, килията била с недостатъчна осветеност, не било извършвано почистване на помещението, значително било затруднено поддържането на лична хигиена. Поставянето на Ж. в тези условия, в резултат на бездействието на затворническата администрация, според състава на АС - Б., само по себе си е унизително, като този ефект бил задълбочен и от съзнанието, което имал Ж., че търпи наказание за нарушение, което не бил извършил. Съдът направил извод, че освен неприемливите битови условия, той търпял страдание и от несправедлива социална изолация, което не се явява нормална последица от ограниченията, предвидени в закона и които е следвало да търпи през исковия период. Тези ограничения, според съда, били прекомерни, не се основавали на закона и поради това надхвърляли необходимото за изпълнение на наказанието му. Въз основа на доказателствата съдът направил извод, че режимът, при който Ж. бил поставен в наказателната килия оказал пряко влияние върху душевното и здравословното му състояние. Предвид всичко това е приел, че той е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с фактическите бездействия при изпълнението на дисциплинарното наказание "изолиране в наказателна килия", предвид условията, при които е осъществено изпълнението, както и с оглед незаконосъобразността на Заповед № 51а от 22.01.2015 г., издадена от началника на Затвора - Б.. О. към Ж., според съда, е несъответстващо на чл. 3 ЕКПЧ, доколкото по-строгият режим, на който бил подложен той през исковия период в наказателната килия, конкретните материални условия в килията, несправедливото дисциплинарно наказание, са го подложили на изпитание, превишаващо по интензивност неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода. Размерът на обезщетението за доказаните вреди съдът определил при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - по справедливост с оглед особеностите на конкретния случай, характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве на увреденото лице и неговата възраст, продължителността и степента на интензитет, общественото и социалното положение на лицето. Като е съобразил, че Ж. е лишен от свобода по време на негативното преживяване, което е имало за него психотравмиращ характер със средна степен на изразеност, но без тежки клинични преживявания, е определил по справедливост обезщетение в размер на 700,00 лв. за периода 12.03.2015 г. - 26.03.2015 г., а в останалата част до претендирания размер от 14000,00 лв. отхвърлил иска. В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно. В тази част то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Б. е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респективно за частична основателност на предявената от Ж. искова претенция. Предвид това е определил по справедливост размер на обезщетението, на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ до размера на присъденото обезщетение от 700,00 лв., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател ГД "ИН" във връзка с приетото от съда, че твърдените от Ж. вреди са в пряка връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за изолирането му в наказателна килия за исковия период и с бездействия на длъжностни лица от ГД "ИН", изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на това дисциплинарно наказание. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН", че от събраните доказателства не се установява настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин са установени търпените от Ж. вреди именно във връзка и като последица на отменената заповед за дисциплинарното му наказване "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия" и установените незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на помещението, където тя е изпълнена съобразно изискванията на ЕКПЧ, като част от вътрешното право на държавата ни. Неоснователно се възразява от ГД "ИН", че разпитаният по делото пред състава на АС - Б. свидетел не установява относими факти. Тъкмо обратното. Свидетелят установява условията в наказателната килия именно в исковия период, а също така емоционалното и физическо състояние на Ж. по това време, предизвикано от поставянето му в тези условия въз основа на незаконосъобразната заповед. С оглед приетото и установено по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че страданията, които е бил принуден да търпи Ж. като следствие незаконосъобразната заповед и във връзка с условията в наказателната килия надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧ, предвид което следва да бъдат репарирани. Ж. е бил подложен на допълнително ограничение, наложено с незаконосъобразна заповед за дисциплинарно наказание и незаконно изолиране в наказателна килия за период от 14 денонощия. При прилагане на принципа на кумулативния ефект правилно е съобразено от първоинстанционния съд това обстоятелство, както и условията на пребиваване в наказателната килия, пространството в нея, липсата на санитарен възел, значително ограничения достъп на светлина и въздух. Във връзка с оплакванията на касатора ГД "ИН" по приложението на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, настоящият състав съобрази, че по силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКПЧ, администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в затворите, в това число в наказателните килии. Конвенцията е ратифицирана от Р. Б., поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от Конвенцията представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото условия в наказателната килия причиняват дискомфорт и неудобства за пребиваващите там, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо Ж. нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Неоправдано касационният жалбоподател възразява срещу крайния правен извод за частична основателност на предявения от Ж. иск с позоваване на чл. 98, ал. 2 ППЗИНЗС. П. разпоредбата на чл. 301 АПК в случай като процесния обезщетение се дължи. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на ГД "ИН" относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Ж., първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 700,00 лв., който според настоящия състав ще го възмезди адекватно. При определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, и е определил същите, като е изходил от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. Според настоящия състав при тази преценка са съобразени всички относими обстоятелства, в това число вида на увреждането, личността на Ж. и неговото състояние, както и съществуващите обществено-икономически условия на живот в България, които дават рамката и на обществените представи за справедливост, така че присъденото обезщетение да е адекватно на необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Ж. неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, и в този смисъл се преценява от настоящия състав като точен паричен еквивалент на претърпените вреди, тоест определено е като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този смисъл размерът му не се явява несправедлив и завишен, както твърди ГД "ИН". Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 ЗЗД. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, предвид присъдения размер на обезщетение са отчетени от първоинстанционния съд. Присъденото обезщетение е определено при съобразяване на всички релевантни факти и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Ж., без да води до обогатяването му по този начин. Правилно, с оглед разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ, които са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, първоинстанционният съд не е присъдил на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано. Предвид всичко гореизложено решението, в обжалваната част е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тази част. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение