Решение № 4271 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10347/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба В. А. К., чрез адв. С. Тъпов, против решение 1300 от 02.07.2024 г. постановено по адм. дело 274/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил (АС Кюстендил). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение с доводи, които кореспондират с касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост. Иска оспореният съдебен акт ада бъде отменен. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. 02-100-6500/76 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта с която по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП - основна) е наложена санкция в размер на 3 852,58 лв. по реда на чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014), която подлежи на прихващане от бъдещи плащания. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че В. К. е подавала заявление с УИН 10/100620/71347 на 11.05.2020 г., в което сред посочените схеми и мерки за подпомагане е и Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП - основна). Частично оспорения административен акт е издаден на 10.03.2022 г., като административния орган е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК въз основа на данните от заявлението и извършваните задължителни административния и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделския производители, като данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. За да постанови оспорения съдебен акт АС Кюстендил е приел, че наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата на В. К. като неоснователна и жалбоподателката осъдена да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ДФЗ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обжалваното решение е постановено в условията на чл. 226 АПК, тъй като с решение 5679/09.05.2024 г., постановено по адм. дело 6462/2023 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 84/21.04.2023 г. на Административен съд - Кюстендил, постановено по адм. дело 173/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Административният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които са логични, последователни и почиват на доказателствения материал, и като при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло се споделят от касационната инстанция. Съгласно § 2 във вр. § 1, чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 когато за дадена група култури по член 17, § 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, и разликата превишава 50 % (свръхдеклариране), за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ и на земеделския производител се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. Видно от доклада от извършената проверка на място чрез дистанционен контрол по заявлението на В. К. установената площ за СП (основна) е в размер на 2,71 ха, при декларирани за подпомагане площи 4,42 ха. Оттук следва, че наддекларираната площ е в размер на 1,71 ха, а процентното съотношение между декларираната и установената площ - 61,31 %. Следователно правилен е изводът, че с оглед доказателствата по делото, административния орган законосъобразно е на наложил санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания, като същата се явява законосъобразна по основание и размер. Неоснователните са доводите на касатора за приложимост на чл. 15 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, където са разписани изключенията при налагане на административни санкции. Съгласно текста на § 1 от посочената разпоредба административните санкции, предвидени в глава IV от регламента, не се налагат по отношение на частта от заявлението за помощ или искането за плащане, за която бенефициерът уведоми компетентния орган в писмен вид, че заявлението за помощ или искането за плащане е грешно или е станало грешно, след като е било подадено, при условие че бенефициерът не е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място и че органът все още не е информирал бенефициера за несъответствия в заявлението или искането. Съгласно текста на 2 на същата норма в резултат на подадената от бенефициера информация съгласно § 1 заявлението за помощ или искането за плащане се поправя, за да отрази действителното положение. От изложеното следва, че за да се приложи изключението по чл. 15 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 следва да са налице две предпоставка. Първата предпоставка е земеделския производител да уведоми писмено административния орган, че подаденото заявление за подпомагане е грешно или е станало грешно. Втората предпоставка е да е изпълнено условието писменото уведомление да е подадено от земеделския производител преди същия да е бил информиран за намерението на компетентния орган да извърши проверка на място, както и да не е бил информиран от органа за несъответствия в заявлението или искането. От приложената административна преписка липсват данни земеделския производител да е подавал заявление за редакция на вече подаденото заявление за подпомагане УИН 10/100620/71347 в законоустановения срок. Допълнително докладът от извършената проверка на място е представен лично на В. К. на 26.11.2020 г., съгласно известието за доставяне, съдържащо се в административната преписка и г-жа К. се е запознала с резултатите от тази проверка. Липсват данни земеделския производител да е подавал възражение по отношение на резултатите, съдържащи се в доклада. Именно от обобщените резултати от проверката се установява, че при декларирани 4,42 ха по СП (основна) са установени 2,71 ха, които са от значение за налагане на санкцията по реда на чл. 19 от същия регламент. Представеното писмено доказателство пред касационната инстанция подадената на 21.12.2020 г. декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. от В. К., налична и в административната преписка, е неотносима към изискванията на чл. 15 от регламента. Декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3 от 17.02.2015 г.) има за цел да се докажат реализирани добиви от заявените площи за заявената култура по заявена за подпомагане схема обвързана с получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи. Посочената декларация няма характер на искане за плащане по смисъла на чл. 15 от регламента, а чрез нея се доказва пред административния орган изпълнението на изискванията на чл. 29, ал. 2, т. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за СП (основна). Следователно в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 15 за неналагане на административни санкции по глава IV от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, а наведените доводи в обратна насока са неоснователни. Предвид изложеното, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Въз основа на представените по делото доказателства и след обстоен анализ на относимите материалноправни норми, административният съд е достигнал до правилен и съобразен със закона извод за законосъобразност на частично оспорения пред него административен акт. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски, но такива не са претендирани и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,