Решение № 6482 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15895/2009 г.

Решение № 6482 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15895/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив срещу Решение № 1412 от 4.11.2009 г. по адм. д. № 1063/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, III отделение, VII състав, в частта му, с която административният акт е бил отменен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Величка Георгиева Вълканова от с. Йоаким Груево, Пловдивска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 1412 от 4.11.2009 г. по адм. д. № 1063/2009 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Пловдив, III отделение, VII състав е отменил Решение № 123 от 3.06.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив за разликата от 1979.21 лв. до 2054.47 лв., от които за главниците за разликата от 1289.51 лв. до 1323.73 лв. и за лихвите за разликата от 689.70 лв. до 730.74 лв. Така постановеното решение е правилно. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 2.02.1999 г. на Вълканова е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в заявлението си лицето е декларирало, че няма осигурителен стаж след 1.07.1997 г. Впоследствие, със заявление вх. № 62337 от 23.10.2008 г. пенсионерката е направила искане за изменение на пенсията, като от представените документи е установено, че тя е работила от 1.10.2007 г. до 31.12.1998 г., които нови данни са се отразили на размера на пенсията в посока на намаление. Получаването на пенсията за осигурителен стаж и възраст в по-голям размер от дължимия е недобросъвестно предвид невярното посочване на момента на прекратяване на осигуряването. По същество жалбоподателката по първоначалното дело не е оспорила процесните вземания като единствено се е позовала на изтекъл давностен срок. С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК съдът правилно е определил началната дата на спиране на давността, а именно започването на производство по установяване на публично вземане с разпореждането от 25.02.2009 г. Административният орган неправилно е приел, че до 31.12.2003 г. вземанията са погасени по давност. В тази теза не се отчита периодичността на плащанията за пенсии, както и датата 25.02.2009 г., когато давността е спряла да тече. Съдът законосъобразно е съобразил, че пенсиите за м. януари 2004 г. и за м. февруари 2004 г. са получени съответно на 16.01.2004 г. и на 16.02.2004 г., съгласно изготвената от органите на НОИ справка за изплащане на пенсията на Величка Георгиева Вълканова - стр. 41 от делото. Следователно цитираните пенсии са получени преди 25.02.2004 г. и затова и тези вземания са погасени по давност, според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО. Тъй като лихвите представляват акцесорно вземане, то с намаляване на размера на главницата се намаляват и дължимите лихви. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,