Решение № 7852 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2019 г.

Решение № 7852 от 19.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 569 от 19.04.2019 г. по адм. дело № 95/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменено негово Решение № РД-02-36-1549 от 04.12.2018 г. за определяне на финансова корекция на община Самоков. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е достигнал до неправилен извод за нарушение на чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), в резултат на което е отменил акта, без да изложи мотиви относно законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По делото е подадена и частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие срещу Определение № 834 от 21.06.2019 г., постановено от Административен съд София-област по същото дело в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (АПК), с което обжалваното решение е изменено в частта на разноските. Ответникът – община Самоков, чрез процесуалния си представител представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба, моли решението да бъде оставено в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Решение № РД-02-36-1549 от 04.12.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството за определяне на финансова корекция на община Самоков поради липса на мотиви и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Според съда органът е допуснал нарушение на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като не е обсъдил в мотивите на акта дадените от бенефициера възражения. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В случая в акта за финансова корекция има констатации за допуснати нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП), които се изразяват в незаконосъобразно неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции, ограничителни критерии за подбор и незаконосъобразна методика. За отделните нарушения е посочена конкретната нарушена разпоредба на ЗОП, квалификацията на допуснатата нередност и размера на процентния показател на корекцията. Спорните въпроси по делото са от правен характер, а не по фактите. В обстоятелствената част на акта е възпроизведено съдържанието на възраженията на бенефициера, а след това административният орган е обсъдил въпросите по приложението на материалния закон, по които има различно становище от това на бенефициера. Следователно възраженията на бенефициера са обсъдени. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е извършил пълна проверка на законосъобразността на акта съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК. Частната жалба също е процесуално допустима, а по същество основателна. Предвид акцесорния характер на въпроса за разноските и изхода на настоящото дело, обжалваното определение следва да бъде отменено, без да се обсъждат оплакванията за неправилно приложение на чл. 248 ГПК. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение