Решение № 12294 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2019 г.

Решение № 12294 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител по делото юрк. Б. Пиперкова, против решение № 1474/5.02.2019 г., постановено по адм. дело № 13672/2017 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. С него е отменена негова заповед № 8121 К-5192/21.12.2016 г., за извършени две нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 и по чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, предл. второ, т. 2 и т. 4, чл. 197, ал. 1, ал. 3, във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗМВР, на С. Стоянов – полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Трето Районно управление – Варна (Трето РУ-Варна), е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът развива доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и поддържани в съдебни заседание чрез процесуалния представител, се иска отмяната на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което жалбата против цитираната заповед да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба – С. Стоянов, чрез процесуалния си представител адв. В. Ставрев, оспорва същата като неоснователна и моли съдът да остави в сила оспореното съдебно решение. Съображения в подкрепа на становището и искането си излага в депозиран пред съда писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, за което представя писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира становището си със съображения за доказано нарушение по т. 1 от процесната заповед, което, противно на възприетото от първоинстанционния съд, изпълва едновременно състава на неизпълнение на служебните задължения и деяние, засягащо етичните норми на поведение, заложени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, приет със заповед № 8121 з-348 от 25.07.2014 г., обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г. (Етичния кодекс). Относно второто деяние, описано в заповедта, за което е била определена санкцията "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години", административният орган правило е преценил същото като несъответно на етичните норми и на установения в чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМВР общ принцип. Застъпва се становището, че неизпълнението на принципното задължение се обвързва от неизпълнение и на конкретизиращите го разпоредби, с оглед на което деянието по т. 2 от заповедта следва да се приеме за извършено и доказано, а наложеното съгласно чл. 197, ал. 3 ЗМВР дисциплинарно наказание – за съответно на фактите и приложимия материален закон. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил като незаконосъобразна заповед № 8121 К-5192/21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на С. Стоянов, при условията на чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", за извършени две нарушения на служебната дисциплина, квалифицирани съответно по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 4 ЗМВР (за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо и т. 12 ЗМВР се следва налагане на дисциплинарно наказание "порицание") и по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 ЗМВР (за което на основание чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. първо се следва дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години"). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена от компетентен орган в кръга на законоустановените му правомощия, при спазване на предвидената за акта писмена форма и наличие на всички изискуеми съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, както и в съответствие с производствените правила относно провеждането на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР, но в противоречие с приложимия материален закон. Крайният извод на съда относно материалната незаконосъобразност на заповедта е аргументиран с доводи, отнасящи се до всяко от констатираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения на служебната дисциплина, за които на служителя С. Стоянов на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". По отношение на първото от описаните в заповедта деяния, това по т. 1, съдът е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършаване на визираното нарушение, изразяващо се в неосъществяване в пълен обем на дължимата от С. Стоянов проверка по възложената му работа. Обективираното поведение, което е в разрез с предписанието на чл. 5, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-823 от 15.10.2014 г. за организацията на дейността в МВР по териториално обслужване на населението, правилно е било оценено от административния орган като неизпълнение на заповед на пряк ръководител (дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР) и неизпълнение на служебните задължения (дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР). При наличието на нарушени с визираното деяние конкретни правила за изпълнение на служебните задължения, съдът е преценил, че няма място за приложението на правилата на Етичния кодекс, поради което и не се доказва нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР. Решаващо за изхода на спора е становището на съда във връзка с деянието по т. 2 от заповедта, тъй като същото е квалифицирано от административния орган като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР, обуславящо налагане на дисциплинарното наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". Досежно описаното от фактическа страна деяние (а именно – служителят С. Стоянов не е осигурил на задържаното лице В. Емануилов възможността да ползва услугите на адвокат и да му бъде извършен медицински преглед, а директно е пристъпил към снемане на обяснения от задържания), съдът е приел, че същото не е от естество да обуслови нарушение на принципа по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради липса на посочена в заповедта конкретна правна норма, която да установява за наказаното лице конкретно служебно задължение в посочения смисъл. Що се касае до наличието в конкретния случай на идеална съвкупност от нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и такова по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съдебният състав се е позовал на доводите си, с които е отхвърлил приложението на правилата на Етичния кодекс по отношение на деянието по т. 1 от заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че постановеното първоинстанционно решение е правилно. Правилна е преценката на тричленния състав относно съотношението между фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, от една страна, и това по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, от друга. Следва да се подкрепи становището на първата инстанция, съгласно което в случаите на безспорно установено неизпълнение на служебни задължения, закрепени било в нормативен акт, било изрично възложени със заповед на съответния ръководител, не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, относимо към случаите на укоримо от гледна точка на морала и етичните норми поведение. Изложеното от съда съответства напълно на възприетото в Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите, поради което неправилно е наведеното от касатора възражение в противоположен смисъл. Закрепените в Тълкувателното постановление принципни положения следва да намерят приложение и към действащата понастоящем уредба на дисциплинарната отговорност на служителите в МВР. В част III, т. 2 на Тълкувателното постановление е обоснован възгледът, че "когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация... ". Независимо от този извод, дори и да се приеме за допустимо осъществяването в идеална съвкупност на дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР и това по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, в конкретния случай крайният извод за незаконосъобразност на оспорената заповед се обуславя от констатираната от съда липса на нарушението по т. 2 от заповедта. Относимите за спора обстоятелства са били обсъдени и оценени от решаващия състав при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Действително, относно неосигуряването на среща с адвокат и медицински преглед на задържаното лице от страна на полицейски инспектор С. Стоянов е посочено единствено, че така описаното деяние противоречи на основния принцип по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМВР, свързан със зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство при осъществяване дейността на служителите в МВР. Правилна е преценката на първата инстанция, че така формулираният в закона общ принцип, макар и относим към работата на държавните служители в МВР, не е от естество да послужи като самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, без наличието на конкретна правна норма или акт на административен орган, които да конкретизират така прогласения принцип и да гарантират неговото спазване посредством установяването на конкретни служебни задължения с конкретно дължимо поведение. В случая, като се е позовал единствено на общата разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМВР, без да сочи конкретно нарушеното служебно задължение, вменено по съответния ред на служителя С. Стоянов, административният орган е достигнал до неправилен извод за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 ЗМВР, за което незаконосъобразно е определил дисциплинарно наказание по чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години". С оглед гореизложеното, правилни и обосновани се явяват доводите на първоинстанционния състав, с които оспорената заповед № 8121 К-5192/21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи е била отменена като незаконосъобразна поради доказано основание по чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с материалния закон. Мотивираните от съда фактически и правни съображения следва да бъдат изцяло споделени, а изложените в противоположен смисъл възражения в касационната жалба – отхвърлени като неоснователни. Не са налице визираните касационни отменителни основания, с оглед на което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид представените доказателства, основателна е своевременно заявената от ответната страна в касационното производство претенция за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева, които Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия