Решение № 4248 от 5.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на В. Арнаудов срещу решение 597/30.11.2021 г., постановено по адм. д. 318/ 2021г. по описа на Административен съд Хасково, с което са отхвърлени исковете му за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди срещу Община Хасково, претърпени в резултат на принудително преместване на МПС, осъществено от младши инспектор в група Общинска полиция в община Хасково. Касаторът счита решението за неправилно, поради необоснованост и нарушение на метериалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че за претърпените от него вреди е без значение дали е собственик на автомобила. Иска отмяната на обжалваното решение и присъждане на обезщетение.Претендира разносик за двете инстанции. Ответникът Община Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от В. Арнаудов искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Община Хасково за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер 235 лв. Съдът е изложил изрични мотиви за допустимост на исковете. Приел е, че издателят на принудителната административна мярка, от която се твърди да са претърпени вредите е служител в звено Общинска полиция, което е доказано със списък на служителите от група Общинска полиция Хасково. Съдът се е позовал и на чл. 94, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който звената Общинска полиция се създават към общините в Република България, а съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗМВР служителите в тези звена се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, но същите не се включват в определената обща численост на МВР * Следователно са държавни служители и по закон са подчинени на МВР, в частност на съответното ОД на МВР. Съдът се е позовал и на Наредба 8121з-422 от 16.04.2015г. за организацията и дейността на звената Общинска полиция (Наредбата) издадена на основание чл. 94, ал. 4 от МВР, в която е посочено, че звената "Общинска полиция" изпълняват задачи, свързани с опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяването на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България; звената се създават по силата на сключен договор между кмета на общината и директора на ОДМВР - чл.7 от наредбата, като общата организация, координацията, ръководството и контролът на звената "Общинска полиция" се осъществяват от кметовете на общините, а непосредствената организация, координацията, ръководството и контролът на дейността на служителите от звената "Общинска полиция" се осъществяват от началниците на съответните звена "Общинска полиция"; осъществяваният върху звената контрол и ръководство от длъжностните лица в ОДМВР са само методически чл. 10, ал.3-ал.5 от Наредба 8121з-422 от 16.04.2015г.и чл.94, ал.1, изр.последно от ЗМВР. Взето е предвид и че цялостното финансиране на тези служители - средствата за финансовото и материално-техническото осигуряване и социално обезпечаване на служителите от звената се поема от съответната община. Съдът се е позовал и на чл.26 от Наредбата за обществения ред при използване на ППС и осигуряване на безопасността на движението на Община Хасково, предвиждащи забрана за: паркирането и престоя на ППС в парковете, зелените площи, пешеходните зони, детските и спортните площадки, пред входовете на административните, здравните и социалните заведения, на места обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на ППС, както и на и 5 метра, преди и след кръстовище или пешеходна пътека, спирането за престой и паркиране пред вход и изход на гараж или паркинг, в зоната на спирките на градския транспорт, върху тротоарите при отстояние по-малко от 2 метра, по еднопосочни улици в насрещното движение, както и на служебни или предплатени паркоместа и забранява за спирането за престой и паркиране на моторни превозни средства около съдовете за смет отпред и отстрани на отстояние по-малко от 2 (два) метра. Съответно с чл.30, ал.1 от същата наредба е предвидено правомощие на службите за контрол, упълномощени от кмета на общината при установено неспазване на изискванията по чл. 26, да могат да отстранят неправилно паркираното ППС чрез специализирано за целта превозно средство (паяк). Обсъдена е и представената по делото Заповед 039 от 13.01.2015г. на Кмета на Община Хасково Началникът на групаОбщинска полиция да осигурява двама служители за работа с екипите на специализираните превозни средства тип паяк, като същите бъдат на разположение от понеделник до петък от 08.00 ч. до 17.00ч., като е указано на началника на звеното Общинска полиция всеки петък да изготвя и представя на Кмета на Община Хасково график на служителите за работа през предстоящата седмица, като се осигури постоянен служител за работа със специализираните превозни средства за минимум 1 седмица. По същество обаче съдът е счел исковете за неоснователни, поради това, че не е доказано, че ищецът е собственик на автомобила. По тези съображения исковете са отхвърлени. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на АССГ за липса на елементи от фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въпреки наличето на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - принудителна административна мярка, изразяваща се в преместване на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил, не се установява настъпването на вреди в патримониума на ищеца, нито на неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въпреки изрично дадените конкретни указания по тежестта на доказването, касаторът не е представил доказателства не само за собствеността върху автомобила, но и за това, че е негов ползвател на законно правно основание. При липса на каквито и да било доказателства в тази насока, няма основание да се смята, че е настъпила вреда в имуществото на касатора или такава, засягаща личната му емоционална сфера. И в касационната жалба не се съдържат твърдения за собствеността върху автомобила или за основанието за неговото ползване. Няма как да се приеме, че лице, което не е собственик или ползвател на един автомобил, ще претърпи неимуществени вреди по повод неговото принудително преместване. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,