Решение № 8367 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Враца чрез неговия пълномощник срещу решение 31/05.01.2024 г. по адм. дело 576/2023 г. на Административен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената от него заповед и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците А. З. Б. и Р. С. Б. чрез техния процесуален представител в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба и претендират разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. З. Б. и Р. С. Б. срещу заповед 1550/20.09.2023 г. на кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ в качеството им на извършители им е наредено да премахнат незаконен строеж Навес, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XVIII-180, кв. 161 по плана на ЦГЧ, гр. Враца, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и в изпълнение на изискването за съставяне на констативен акт. Констативният акт е съставен от работна група, за която липсват данни кога и как е съставена. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на изискванията по чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Предвид заключението по съдебно-техническата експертиза за начина на ползване на процесния обект за търговска дейност, както и възможността за неговото демонтиране и преместване в пространството без да губи своята индивидуализация или възможност да се ползва на друго място и без да изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, навесът представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, поради което е неприложим реда на премахване на строежи по чл. 225а ЗУТ. Отразеното в административния акт противоречи на обективната истина, доколкото според заключението на вещото лице нареденото за премахване отговаря на издадено разрешение 4/27.01.2023 г. на главния архитект на Община Враца за поставяне на преместваем обект. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съгласно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Изброяването не е изчерпателно, а служи за очертаване на общ кръг от характеристики на обекти квалифицирани като строежи. Съответно според § 5, т. 80, изр. първо ДР ЗУТ преместваем е този обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. За определянето на характера на процесния навес като преместваем обект или като строеж, следва да се съди не само според техническите му характеристики, но и според неговото предназначение. Предназначението на преместваемите обекти е изрично дефинирано в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Правилни са изводите на съда за издаване на оспорената заповед при нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК във връзка с ясното определяне на предмета на задължението в разпоредителната част на заповедта. С представеното разрешение за поставяне 4/27.01.2023 г. на главния архитект на Община Враца предвид схема част Архитектура е позволено поставянето на модулен търговски обект за плодове и зеленчуци с площ 60 кв. м., а процесният навес е с приблизителна площ от 270 кв. м. Значителната разлика в площта на разрешеното и липсата на някакво разграничение на обема му в рамките на констатираното на място сочи на липса на индивидуализация на подлежащото на премахване, доколкото според представената още в административното производство документация, част от обекта е законно поставен, но не е изяснено коя част. Отделно от въпроса за изричното описание на незаконното строителство и разграничаването му от останалите обекти в имота, така описаният от органа навес се използва като търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, дейност по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗУТ. В изготвената съдебно-техническа експертиза вещото лице излага заключение за възможност за преместване на навеса чрез демонтаж и ползването на друго място без загуба на неговата индивидуализация със същото предназначение, което като техническа терминология попада в легалната дефиниция по § 5, т. 80 ДРЗУТ. Тези обстоятелства обуславят определянето му като преместваем обект, поради което не е налице възприетото от органа правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, относимо единствено към незаконни строежи. Доколкото и посочването в заповедта на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 вместо чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ не представлява съществено нарушение, след като във фактическо основание е посочено изграждането на обекта без разрешение за строеж в противоречие с нормата на чл. 148 ЗУТ и в цялата останала част от административна преписка като нарушение се визира липсата на строителни книжа, което като съдържание отговаря на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, доводите за неприложимост на цитираните от органа разпоредби към преместваем обект касаят и това правно основание. Тази характеристика на обекта като преместваем е пречка за административния орган да издаде заповед по реда на чл. 225а ЗУТ със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване, тъй като отстраняването на такива обекти следва да се извършва в различно производство по чл. 57а ЗУТ. Приетото от съда нарушение на административнопроизводствените правила поради непредставяне с административната преписка на заповедта за назначаване на извършилата проверката и съставилата констативния акт работна комисия, съответно и длъжностните характеристики на нейните членове, не следва да се квалифицира като съществено и не представлява основание за отмяна на издадената в последствие заповед за премахване на незаконен строеж на това основание. Съществени са тези нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до различен правен резултат спрямо хипотезата на тяхното неизвършване. Въпреки изложеното, останалите пороци на акта са достатъчни за обосноваване на извод за отмяната му като незаконосъобразен в хипотезата на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Поради това, като е приел, че заповедта е издадена при съществени нарушения на формата поради липса на индивидуализация на предмета, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради пропуск да се изяснят фактическите обстоятелства по реда на чл. 35 АПК, както и при несъответствие с материалноправните норми, тъй като навесът е преместваем обект, а не строеж и за него не са приложими разпоредбите за премахване на незаконно строителство, административният съд се е произнесъл в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното в касационната жалба искане от страна на процесуалния представител на ответниците за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, Община Враца следва да бъде осъдена да заплати в полза на А. З. Б. и Р. С. Б. сума в размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,