Решение № 10155 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2017 г.

Решение № 10155 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2012/2017 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Р. П. от гр. В. против решение № 1/6.01.2017 г., постановено по адм. дело № 250/2016 г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3008/27.09.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. В., потвърдена с решение № 05-РД06-0049/3.11.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - гр. В.. Изложените в жалбата доводи се определят като твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, предвидени като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, развити в жалбата и в допълнителни писмени бележки, касаторът претендира решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - гр. В., чрез процесуалния представител юрисконсулт. Ц. В. - Милкова, с писмено възражение оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото и извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. В. е отхвърлена жалбата на В. Р. П. против заповед № 3008/27.09.2016 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"- гр. В., с която на В. Р. П. е отказано да бъде включен в дейност "Личен асистент" на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" /НП "АХУ"/ като личен асистент на В. Т. П., потвърдена с решение № 05-РД06-0049/3.11.2016 г. на директора на РДСП - гр. В.. Мотивите на административния орган за постановения отказ са, че доходът на лицето с увреждания - майката на касатора /починала в хода на съдебното производство/, определен при условията на § 1, т. 9 и 10 ДР ППЗСП, е в размер на 331,14 лв. и надвишава допустимият максимален доход за включване в дейността "Личен асистент". За да постанови това решение, първоинстанционният съд е приел, че доходът на обгрижваното лице по програмата за месеца, предхождащ искането за подпомагане, е надвишавал определения в раздел IV Национална програма "Асистент на хора с увреждания" минимален доход, съгласно който той следва да е равен или по-нисък на петкратния размер на гарантирания месечен доход, определен с постановление на МС. П. е, че критериите, заложени в националната програма, са приложени правилно и заповедта е законосъобразна. По съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че В. П. е подал молба-декларация вх. № 3007/1.09.2016 г. за включване в дейността "Личен асистент" по Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" като личен асистент на своята майка В. Т. П. до дирекция "Социално подпомагане"- гр. В. по постоянния си адрес. Т. молба е подадена и от майката на касатора - В. П., която е заявила желание за личен асистент да й бъде назначен синът й - настоящия касатор. Според изготвения социален доклад, В. Р. П. отговаря на условията на чл. 9 ППЗСП и на условията на НП "АХУ", тъй като е трайно безработен, няма доходи, притежаваните от него идеални части от жилището не могат да бъдат източник на допълнителни доходи, но майката на същия не отговаря на условията на НП "АХУ" - т. 2.1.5 от раздел IV, тире първо, тъй като месечният доход на семейството й - едночленно, формиран само от получаваните от лицето пенсии, е в размер на ЗЗ1,14 лв. и надвишава петкратния размер на гарантирания минимален доход /ГМД/ - 325 лв. При извършваното проучване е установено, че В. П. отговаря на другите изисквания на НП "АХУ" - същата е със 100 % увреждане, състоянието й не позволява да извършва ежедневните си дейности самостоятелно и се нуждае от постоянна чужда помощ, която и се оказва от нейния син. Предвид данните за осъществените процесуални действия в хода на административното производство и събраните доказателства, обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е издадена при спазване на всички изисквания по чл. 146 АПК. Получаването на дохода, неговият произход и размер не са спорни и се установяват от събраните в административното производство писмени доказателства. Правилни са изводите на съда, че доходът на лицето с увреждания, определен при условията на § 1, т. 9 и 10 ДР ППЗСП, е в размер на 331,14 лв. и надвишава допустимият максимален доход за включване в дейността "Личен асистент" - 325 лв. В Националната програма за 2016 г. е въведено изискване освен към лицата, които могат да бъдат назначавани като лични асистенти, така и към обгрижваните лица по програмата, които следва да отговарят кумулативно на условията, посочени в т. 2.1.5 от НП "АХУ", едно от които е месечният доход на чл. от семейството за предходния месец преди месеца на подаване на молбата-декларация, да е равен или по-нисък на петкратния размер на ГМД, определен с постановление на МС. Безспорно се установява, че доходът, който е получавала майката на касатора е определен като доход на едночленно семейство по смисъла на § 1 ДР ППЗСП и надвишава петкратния размер на ГМД, определен с постановление на МС. С. § 1, т. 2 ДР ППЗСП "семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст /родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак/. Предвид това определение за целите на социалното подпомагане, касаторът правилно не е включен като чл. на семейството на майка си. Критериите за определяне на месечният доход на семейството са императивно определени, като надвишаването макар и с малко на гарантирания минимален доход е основание за постановяване на отказ на В. П. да бъде включен в дейността "Личен асистент" на НП "АХУ". Първоинстанционният съд правилно е възприел изводите на административния орган, в съответствие с което е извел решаващия извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил подадената жалба. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав установи, че решението е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. За производството пред настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение