Решение № 13925 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2016 г.
ВАСII отделение19.12.2016 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 08.03.2016 г., постановено по адм. дело № 588/2015 г. по описа на Административен съд - Д.. ОСЪЖДА "Яйца и птици- Зора" АД, ЕИК ********* да заплати на община Балчик сумата от 600 /шестстотин/ лв юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13925 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Яйца и птици- Зора" АД, чрез проц. представител адв. Петров, против решение № 57 от 08.03.2016 г., постановено по адм. дело № 588/2015 г. по описа на Административен съд Д.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и се претендират разноски. Ответникът- кметът на община Балчик, чрез юрк. Манолова, в депозиран писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Д. е отхвърлил жалбата на "Яйца и птици- Зора" АД против заповед № 1144/2.09.2015 г. на кмета на община Балчик, с която е наредено на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ "Яйца и птици- Зора" АД като собственик на поземлен имот с площ 1716 кв. м. с идентификатор 39459.25.573 (стар по нот. акт 39459.25.514) по ККР на с. К., община Балчик да придобие право на собственост върху урегулиран поземлен имот УПИ III, кв. 251 в съответствие с ПУП на масив 25 на с. К., одобрен с решение № 892/20.09.2011 г. на Общински съвет на община Балчик и с идентификатор 39459.25.573 по ККР на с. К. с площ от 1380 кв. м, като разликата между площта на поземления имот и площта на урегулирания поземлен имот в размер на 337 кв. м, съставляваща 19.6% от ПИ с идентификатор 39459.25.573 (стар по нот. акт 39459.25.514) по ККР на с. К., общ. Балчик, се прехвърля в полза на общината, която го придобива като публична общинска собственост за изграждане на обектите и съоръженията по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административно-производствените правила и материалния закон. Констатирал е, че издадената заповед индивидуализира имота на жалбоподателя в съответствие с влезлия в сила ПУП-ПРЗ на масив 25, с. К., община Балчик, поради което е законосъобразно издадена. Обжалваното решение е правилно. Фактите по делото са установени след обсъждане на всички представени от административния орган и събрани в хода на процеса писмени и устни доказателства, вкл. заключението на съдебно - техническата експертиза. Изводите на съда са направени при правилно приложение на материалния закон. Обжалваната заповед е издадена в изпълнение на предвижданията на влезлия в сила ПУП с цел да бъдат точно индивидуализирани новообразуваните урегулирани поземлени имоти с описание на границите и определяне на идентификатор, съгласно § 5, т. 12 ДР ЗУТ. Тя единствено отразява регулационния режим на процесния имот, който е създаден с влезлия в сила ПУП, с нея не се признават, нито се отнемат право на собственост или други вещни права и в тази връзка наведените касационни доводи са неоснователни. В случая планът има незабавно отчуждително действие и промяната на идентификатора на имота на касатора, вследствие на което същият е променил очертанията и площта си, е по силата на самия ПУП, съгласно неоспореното заключение на техническата експертиза, което съдът правилно е кредитирал наравно с останалите доказателства. Поради това Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав счита, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл . 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение