Решение № 4395 от 10.5.2022 г. на ВАС, VII о.
ВАССедмо отделение10.05.2022 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 327/28.10.2021г., постановено по адм. дело 244/2021г. на Административен съд - Смолян.
ОСЪЖДА Н. Хаджиев, [ЕГН] от гр. Девин да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Смолян сумата от 100, 00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Хаджиев от гр. Девин чрез адв. Г. Михова срещу решение 327/28.10.2021 година на Административен съд - Смолян по адм.д. 244/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Смолян за издаване на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в Заповед рег. 1058з-26 от 08.09.2021 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и издадена в нарушение на процесуалните правила, тъй като Н. Хаджиев бил представил свидетелство за завършено образование с изискващата се степен на образование. Свидетелството покривало изискванията на закона и счита, че липсват основания за постановяване на отказа за издаване на СУМПС. Твърди, че оспореният акт е нищожен, като не е установено същият да е издаден от компетентен по степен, място и материя орган и в пределите на неговата компетентност. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Смолян, чрез главен юрисконсулт К. Василев изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Смолян е образувано по жалба на Н. Хаджиев, [ЕГН] от гр. Девин, чрез адв. Г. Михова. В жалбата се твърди, че се оспорва отказ на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Смолян за издаване на СУМПС на г-н Хаджиев, който отказ бил обективиран в Заповед рег. 1058з-269 от 08.09.2021 година. Съдът е развил производството по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Приел е, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1, от Наредба 1-157/01.10.2002 година за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, СУМПС се издава от звената Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи и ОД на МВР, според постоянния адрес на лицето, като в случая заповедта е издадена от компетентен орган - Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Смолян. По делото е установено, че Н. Хаджиев е подал заявление за първоначално издаване на СУМПС на 02.09.2021 г. към което е приложил и документ за завършено образование свидетелство за основно образование О-17 001104 с рег. 5275-16/15.06.2017г., от СУ Христо Ботев, гр. Девин за завършен Седми клас. Административният орган е отказал издаване на СУМПС, приемайки, че не са налични материалноправните основания по чл. 151, ал.2 ЗДвП. Приел е, че Н. Хаджиев няма изискуемото по закон образование. Въз основа на установените факти, съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като жалбоподателят не попада в обхвата на изключението, предвидено в разпоредбата на §16 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП. По така изложените съображения административният съд е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения по аргумент от чл.218, ал.2 АПК като общи, са неоснователни. По същество, решението е правилно. Съгласно чл. 151, ал.2 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2022 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Изключение от правилото за завършен Х клас е създадено с разпоредбата на § 16 от ПЗРЗИДЗДвП /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, според която лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; отм., бр. 79 от 2015 г.; доп., бр. 80 от 2015 г.) до влизането в сила на този закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред. Преценката дали лицето отговаря на изискванията на закона се извършва към момента на подаване на заявлението му за издаване на СУМПС, към който момент са в сила измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 77 от 2017 г. Съгласно § 24, ал. 1 ПЗР на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) учениците, които през учебната 2016 - 2017 г. постъпват в I и в V клас, учениците, които през учебната 2017 - 2018 г., учебната 2018 - 2019 г. и учебната 2019 - 2020 г. постъпват в I, в V и в VIII клас, както и учениците, които през учебната 2020 - 2021 г. постъпват в VIII клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. Ал. 2 гласи, че през учебните години по ал. 1 учениците, извън посочените в ал. 1, се обучават и завършват обучението по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети от професионална подготовка в ХI и ХII клас се разпределя само в годишен брой часове. Според ал. 3 на § 24 учениците по ал. 2 придобиват основно образование след успешно завършен VII клас. Съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези ученици, се определя в държавния образователен стандарт за информацията и документите. Анализът на горните разпоредби води до извод, че учениците, които през учебната 2016-2017г. са в седми клас завършват обучението си и придобиват основно образование по реда на § 24, ал.3 от ПЗР на ЗПУО, а не по реда на отменения Закон за народната просвета. Следователно касаторът не попада в обхвата на изключението по §16 ПЗР на ЗДвП, тъй като е придобил основното си образование по реда §24, ал.3 ПЗР на ЗПУО. Редакцията на чл.151 ал.2 от ЗДвП до посоченото изменение е изисквала завършено основно образование. Касационният жалбоподател е представил свидетелство за завършено основно образование след завършен седми клас през учебната 2016/2017 г. Тогава е в сила Закона за предучилищното и училищно образование и съгласно чл.130 ал.1 основно образование се придобива след завършен седми клас. Но специалната разпоредба на пар.16 от ПЗРЗИДЗДвП изисква завършено основно образование по реда на ЗПН (отм), а не по реда на Закона за предучилищно и училищно образование. Съгласно чл.23 ал.4 от ЗНП/отм./ свидетелство за основно образование се получава след завършен осми клас. ЗПН е отменен с приемането на ЗПУО, /ДВ, бр. 79 от 13.10.2015г., в сила от 01.08.2016 г./, но в неговия пар.60, т.4 изрично е посочено, че пар. 46, т.1, б. а от закона влиза в сила от 01.08.2022г., пар.46, т.1, б. а от ЗПУО съдържа изменение на чл.151, ал.2 ЗДвП, като думата основно се заменя с първи прогимназиален етап на средно. По този начин, считано от 01.08.2022г. би следвало свидетелство за управление да се издава на лице, завършило първи гимназиален етап на средно образование, а до тогава би следвало да е приложима редакцията на чл.151, ал.2 ЗДвП /ДВ, бр. 77 от 26.09.2017г.. По изложените по-горе съображения изводът на административния съд за законосъобразност на постановения отказ се явява в съответствие с материалния закон. Атакуваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Смолян искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение