Решение № 7299 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2015 г.

Решение № 7299 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова - директор на Дирекция "ОДОП", гр. Бургас, при ЦУ на НАП против решение № 373/25.02.2015 г., постановено по адм. д. № 2819/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано след като с решение № 15321/20.11.2013 г. по адм. д. № 3488/2013 г. по описа на ВАС е отменено постановено по спора решение на друг състав на АС Бургас и делото върнато на същия съд за ново разглеждане. Административен съд Бургас е бил сезиран с жалба от Красимир Георгиев Стоянов от гр. Айтос, ул. "Димчо Шайков" № 31, в качеството си на ЕТ "Краникс - подем - Красимир Стоянов" с ЕИК 102683058 против ревизионен акт (РА) № 1101029/26.08.2011 г. на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение № РД-10-384/21.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Бургас при ЦУ на НАП. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и СИЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обоснован е изводът за незаконосъобразност на обжалвания РА, с който на ЕТ е отказан претендирания данъчен кредит по процесните доставки на услуги от тримата изпълнители поради тяхната нереалност и същевременно по реда на чл. 26, т. 25 от ЗКПО е определен корпоративен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Въз основа на представените писмени доказателства и експертни заключения - необорени от приходния орган, правилно съдът е приел, че доставките са реални, т. е. издадените фактури отразяват действително извършване на възложените с договорите услуги и дейности, която констатация се подкрепя от анализ на цялостния доказателствен материал - писмени, гласни доказателства и експертизи. Установено е от заключенията на експертите, че спорните фактури са били осчетоводени не само от ревизираното лице, но и от доставчиците. Правилно е констатирано, че наред с представените договори, представляващи индиция за реалното осъществяване на различните видове услуги са двустранно подписаните фактури и протоколи, както и приложените фискални бонове за осъществените плащания по тях, които, ценени във взаимовръзка с останалите доказателства са мотивирали направеното от решаващия съд заключение за реалност на доставките. Правилен е и изводът на АС Бургас, че след като в хода на ревизията и съдебното производство органът по приходите не е ангажирал доказателства, че доставките са извършени от лица, различни от издателите на спорните фактури, то необоснован и материално незаконосъобразен е изводът на ревизиращия орган, че правото на данъчен кредит следва да бъде отказано на осн. чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед на това, правилно е изразеното становище за изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС, поради което общата сума, представляваща данъчен кредит, следва да бъде призната за възстановяване от приходната администрация. При формиране на изводите си съдът се е позовал и на относима практика на СЕС по прилагане на разпоредбите на Директива 2006/112 ЕО, като е отчел и отсъствието констатации или твърдения за наличие на елементите на данъчна измама. Предвид приетата реалност на процесните доставки и заключението на СИЕ за вярно отразяване на стопанските операции в счетоводствата на жалбоподателя и неговите доставчици, правилно е отменен РА и в частта за определения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните периоди. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не са установени такива по размер в настоящото производство. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав