Решение № 14184 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2010 г.

Решение № 14184 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Мист" ЕООД, гр. Перник представлявано от управителя Станислава Ангелова и процесуален представител срещу решение № 473 от 16.3.2010 г., постановено по адм. дело № 3602 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалба на дружеството срещу ревизионен акт/РА/ № 140800426 от 25.2.2009 г. на ТД на НАП Перник, потвърден първоначално мълчаливо, а впоследствие с решение № 619 от 7.5.2009 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007 г. Твърди, че решението е неправилно в атакуваната му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи за нищожност на ревизионния акт и съображения за незаконосъобразност. Иска решението да бъде отменено и да постанови друго, по същество на спора, с което се отмени атакувания ревизионен акт и се присъдят направените разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП я счита за неоснователна. Решението било правилно и се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт/РА/ № 140800426 от 25.2.2009 г. на ТД на НАП Перник, потвърден първоначално мълчаливо, а впоследствие с решение № 619 от 7.5.2009 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения по ЗКПО (отм.) за 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007 г. Съдът е приел, че при ревизията не са допуснати никакви нарушения, ревизионния акт е издаден от компетентен орган и в рамките на определените срокове. Приел е и, че е законосъобразен, издаден въз основа на събраните данни относно дължими от касатора задължения по ЗКПО. Решението е правилно. Макар и с кратки мотиви съдът е отговорил на всички поставени в жалбата въпроси от жалбоподателя пред първата инстанция. По отношение на твърдението на касатора, което заема по-голямата част от касационната жалба, че ревизионния акт е нищожен, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 114 от ДОПК. В нея е предвидено, че срокът за извършване на ревизията е до три месеца и тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Настоящата ревизия е определена на две месеца и е продължавана два пъти от органа, възложил ревизията. Така срокът е станал общо четири месеца, които са в рамките на определените в ал. 1 и 2 на чл. 114 от ДОПК срокове, които могат да бъдат определяни от органа, възложил ревизията. Тъй като в случая не е нарушение на процедурата по издаване не ревизионния акт, правилно съда е приел, че не е нищожен. Правилно е решението и по същество на спора относно данъчните задължения за процесните години, тъй като доказателства, представени от жалбоподателя относно приложението на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) не са събрани в производството. Въпреки че настоящата инстанция не споделя изцяло изложеното от първоинстанционния съд относно вещото лице, следва да бъде възприет извода, че плащанията в процесните периоди действително не са доказани по надлежния ред. Вещото лице излага определени факти и съда много внимателно следва да ги преценява с оглед всички останали доказателства по делото. В случая не е проблема толкова относно изнесеното от вещото лице, а доколко то се свързва с наличие на други доказателства, които биха потвърдили или отрекли посоченото в заключението. Тъй като такива други доказателства няма, извода на съда за правилно приложение на текста на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е съобразен с доказателствата по делото. На ответника по касация, с оглед процесуалното представителство пред настоящата инстанция се следват разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. - съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК, изр. последно - до минималното за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение