Решение № 9388 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2020 г.

Решение № 9388 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 19/30.01.2020 г. по адм. дело № 328/2019 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменено по жалба на "Агромейт " ООД, уведомително писмо № 02 - 280 - 2600/1213 от 6.08.2019 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периоди 2007 - 2013 г., за кампания 2016 г. в частта, с която е отказано и намалено финасовото подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" в размер на 16 169, 57 лева и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и материално - правно незоконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на направените по делото разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Агромейт" ООД, гр. Ямбол, чрез процесуален представител в писмен отговор, писмени бележки и съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната пред него част от уведомителното писмо е отказана субсидия в размер на 16 169, 57 лева за неспазени изисквания за управление, без да се конкретизира кои точно изисквания за управление. АС е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но липсва конкретизация кои точно изисквания по управление не са спазени, нито на основание коя материалноправна норма е наложена санкцията, липсва и позоваване на друг акт, в който да се съдържа липсващата част от мотивите. Едва в съдебно заседание процесуалният представител на административния орган се е позовал на нарушение, отнасящо се за парцел № 37 - 68110 - 3 -3 на стр. 30 от контролния лист, че вместо ечемик е била засята мека пшеница, установено при проверка през м. август, констатации които са надлежно оспорени от дружеството (л. 257). С ангажираната в подкрепа на оспорването съдебно - агрономическа експертиза тези констатации са оборени, тъй като според заключението след жътвата през месец юли и дискуването на площта (разораване, обръщане и покриване на остатъците от жътвата) само чрез лабораторен анализ би могло да се установи каква култура е била засята преди жътвата, какъвто не е направен. Предвид изложеното за вещото лице и съда не е имало причина да не кредитират дневника за извършените дейности, съгласно който засятата култура е била ечемик в съответствие с одобрение план за сеитбооборота. Решението е правилно. Върху административния орган пада тежестта на доказване на фактическите и правни основания за издаване на акта съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. При надлежно и своевременно оспорване на констатациите по контролния лист, жалбоподателят е ангажирал доказателства, оборващи ги и изводът на съда за липса на доказателства за твърдяното от органа нарушение е обоснован. Заключението не е оспорено от административния орган в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, нито пък административният орган е ангажирал други доказателства в подкрепа на твърдението от него обстоятелства. Предвид изложеното АС, който още с разпореждане от 11.10.2019 г. е указал на страните разпределението на тежестта на доказване, е направил обосновани изводи за недоказване от страна на административният орган на твърдените от него факти - основания за частичен отказ за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2016, което е довело и до материалноправна незаконосъобразност на оспорената част от уведомителното писмо. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъди претендираното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от 1000 лева, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ - РА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение