Решение № 5256 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2017 г.

Решение № 5256 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3013/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, подадена чрез упълномощен юрисконсулт М. П., против решение № 1496 от 02.11.2016 г., постановено от Административен съд - Б., по адм. д. № 186/2016 г. С жалбата и с писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно липсата на компетентност на издателя на процесното уведомително писмо и твърди, че съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила, като не му е указал, че не сочи доказателства относно релевантни за предмета на спора факти. Счита, че атакуваното уведомително писмо не е нищожно поради липса на мотиви, доколкото мотивите са излагани в предходни писма до "Б. т." ЕООД. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - "Б. турист" ЕООД, гр. Б., оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Ч., която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Заявява искане за присъждане на разноски в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото неправилно съдът е обявил нищожността на уведомителното писмо за одобрение № 1327/314 с изх. № 01-2600/103 от 04.01.2016 г., тъй като съгласно чл. 20а от ЗПЗП, в редакцията й след изменението в ДВ, бр. 12 от 2015 г., е уредена възможността за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на подчинените му. Видно от приложена Заповед от 13.08.2015 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощията си на А. Б. А.-В. и оспореното писмо е издадено от компетентен орган. Според участващия по делото прокурор мотивите на административния орган се съдържат в съпътстващи документи, за които "Б. турист" ЕООД са били уведомени. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото на спора настоящият съдебен състав счита следното: С обжалваното решение № 1496 от 02.11.2016 г. е прогласена нищожност на Уведомително писмо за одобрение № 1327/314 с изх. № 01-2600/103 от 04.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция; административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е осъдена да заплати на "Б. т." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Б. сумата от 1142.42 (хиляда сто четиридесет и два лева и четиридесет и две стотинки) лева - разноски по делото. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Б. е приел, че условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски Фонд за развитие на селските райони, са уредени в Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в която наредба - в чл. 37 е регламентирана процедурата по извършване на административни проверки от страна на Разплащателната агенция във връзка с получена заявка на плащане, като в чл. 37, ал. 1, т. 3 е предвидено, че Разплащателната агенция одобрява или мотивирано отказва със заповед на изпълнителния директор изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция. Първоинстаницонният съд е констатирал, че процесното уведомително писмо е акт, с който се отказва частично плащане на финансова помощ (редукция), като писмото е подписано от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", но по делото не са представени доказателства, че на заместник изпълнителния директор на ДФЗ - РА е делегирано правомощието по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29. В мотивите на обжалваното решение е счетено, че визираната разпоредба не предвижда възможност за делегиране на правомощието по одобряване или мотивиран отказ за изплащане на финансова помощ. Преценено е, че не са налице данни, от които да е видно, че заместник изпълнителният директор е подписал оспореното уведомително писмо при условията на заместване, от което първостепенния съд е извел заключение, че процесният административен акт е издаден от некомпетентен орган. Освен това в обжалваното съдебно решение е установено, че атакуваното уведомително писмо е постановено и при липса на мотиви, доколкото в разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29 е предвидено, че отказ за изплащане на финансова помощ може да се направи само с мотивирана заповед. В уведомителното писмо административният орган не е посочил фактически и правни основания за наложената редукция, поради което първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай изискуемите мотиви на акта не се съдържат и в съпътстващите документи, които евентуално са били взети предвид при издаването му, с оглед на което не става ясно какви конкретни факти и обстоятелства е взел предвид административният орган за да наложи редукция на претендираната субсидия. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото първостепенният съд незаконосъобразно е преценил, че оспореното писмо е издадено от некомпетентен орган, без да е дал необходимите указания по реда на чл. 170, ал. 1 от АПК на ответния административен орган да представи доказателства относно компетентността на лицето, което е подписало процесния административен акт. Това обстоятелство е наложило представяне от касационния жалбоподател в настоящото производство на заповед № 03-РД/4507 от 13.08.2015 г., с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на А. Б. А.-В., в качеството й на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", изпълнението на множество правомощия, подробно описани в раздел I /двадесет и три вида правомощия/ и в раздел II. Като правно основание за издаване на горепосочената заповед са вписани разпоредбите на чл. 20, т. 1 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 2, т. 3, т. 7, т. 11, т. 13 и т. 17, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", както и т. 1.2.1 от Решение на Управителния съвет на ДФ "Земеделие", обективирано в Протокол № 70 от 27.11.2014 г. В настоящия случай атакуваното уведомително писмо, в обжалваната му част съставлява акт, с който се отказва частично плащане на финансова помощ и писмото безспорно е подписано от зам. изпълнителния директор А. Б. А.-В. По силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната дирекция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, по правилата на законодателството на ЕС. Съобразно нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на ДФ "Земеделие", който е и Разплащателна дирекция, са Управителният съвет и изпълнителният директор. В нормативния текст на чл. 20а от ЗПЗП /в приложимата редакция от ДВ, бр. 12 от 2015 г./ изрично е регламентирана възможността за делегиране от страна на изпълнителния директор на възложените му по закон правомощия. Липсата на аналогична норма в Наредба № 29 от 11.08.2008 г. не съставлява пречка за горепосоченото упълномощаване, защото визираната наредба е издадена по приложение и в изпъленние на ЗПЗП. По отношение на представената с касационната жалба заповед № 03-РД/4507 от 13.08.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", настоящият съдебен състав счита, че е допустимо доказателство в касационния процес, тъй като е в съответствие с нормативните изисквания на чл. 219, ал. 1 и ал. 2 от АПК - писмено доказателство, което е свързано с установяване на обстоятелствата, които са касационни основания, развити в касационната жалба. При тези данни, настоящият съдебен състав счита, че оспореното уведомително писмо за одобрение № 1327/314 с изх. № 01-2600/103 от 04.01.2016 г., е издадено от компетентния за това орган, при наличието на надлежно делегиране на правомощия. Относно констатираната от първоинстанционния съд липса на мотиви за издаването на процесния административен акт, решаващият съдебен състав счита, че тя не води до нищожност, защото е относима към съдържанието на акта, а не към неговата форма. От текста на оспореното уведомително писмо се установява по безспорен начин, че в него е формулирана единствено разпоредителна част, като няма никакви мотиви - фактически и правни основания за постановяване на процесния отказ, от които да може да се установят конкретните причини и обстоятелства, които са наложили издаване на оспорения отказ. От съществено значение е обстоятелството, че в атакуваното уведомително писмо не се съдържа цитиране или препращане към друг документ, в който евентуално да се съдържат мотивите. Съдът констатира, че по молба на управителя на "Б. т." ЕООД от 12.03.2016 г. е издадено последващо уведомително писмо изх. № 02-2600/384 от 18.02.2016 г., с което е предоставена допълнителна информация и от което би могло да се извлекат фактическите основания за постановения частичен отказ. Настоящият съдебен състав намира обаче, че в случая, както в процесното уведомително писмо от 04.01.2016 г., така и в допълнителното уведомително писмо от 18.02.2016 г., не е формулирано правно основание за издаването им, защото няма посочена нито една правна норма, на основание на която да е постановена процесната редукция на оторизирана сума по заявка за окончателно плащане. Както първоинстаницонният съд правилно е счел, основанията за отказ на изплащане на част или цялата финансова помощ са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 39 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., но в текста на атакуваното уведомително писмо не е посочено при коя хипотеза на чл. 39 се прави редукция на финансовата помощ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че процесният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ от АПК - при липса на посочване от издателя на акта на конкретно правно основание за постановяване на обжалвания частичен отказ за окончателно плащане. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на оспореното уведомително писмо и връщане преписката на административния орган с указание за издаване на нов административен акт - мотивирана заповед, в съответствие с изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., съдържаща правни и фактически основания за издаването й. С оглед изхода на спора /отмяна на съдебното решеине и отмяна на оспорения административен акт/ съдът не присъжда разноски на страните по делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,