Решение № 13701 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8/2014 г.

Решение № 13701 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Фере - Митко Ферев", представен от адв. Ивелина Илиева, срещу решение № 2091/7.10.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3717 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241203018/29.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за отсъствие на доставките, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на решението /а без да е заявено експлицитно и на РА/. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени задължения за ДДС в размер 12 546.71 лева и за закъснителна лихва в размер 7 828.67 лева, заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер 14 132.77 лева, упражнено от ЕТ "Фере - Митко Ферев" в д. п. м. 04-08.2007 г. по доставки с предмет дизелово гориво, за които са издадени фактури № 89/18.04.2007 г. и № 209/5.07.2007 г. от "Бегининг" ЕООД и № № 30...011/16.05.2007 г., 30...023/8.06.2007 г. и 40...047/14.08.2007 г. от "Корадо - Д" ЕООД. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките на стоки по фактурите, за които касаторът е упражнил право на данъчен кредит и позоваване на чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС. Според органите по приходите по обсъжданите доставки няма доказателства за прехвърляне на правото на собственост върху родово определените вещи, тъй като са представени единствено експедиционни бележки - 2 бр. за доставките от Бегининг и 3 бр. за доставките от Корадо. За транспорта от първия доставчик съществува фактура, издадена от "Ангелов транс" ЕООД без съпътстващи транспорта документи, а собственикът на превозното средство по експедиционните бележки за доставките от Корадо отрича да е извършвал превоза и да е предоставял другиму автомобила. На доставчиците исканията за представяне на документи са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, като е извършена справка в поддържаните от НАП информационни масиви, за да се провери обезпечеността с материални активи и трудов ресурс. Упражнявайки съдебния контрол върху РА в пределите по чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е изключил допускането на съществени нарушения на процесуални правила; установил е компетентността на участвалите в административното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма. Фактическите установявания на съда съответстват на тези на администрацията и не се разколебават от събрани в хода на съдебното дирене доказателства - заключението на ССЕ за осчетоводяването на фактурите, по които е отказан данъчен кредит, при получателя, както и префактурирането от него на стоките на "Силавкомерс" АД. Според инстанцията по същество предаването на стоките по спорните доставки не е установено. При отнасяне към процесуалните тежести на жалбоподателя на установяването на предпоставките за правото на приспадане и с недоказаността на доставките е обосновал отхвърлянето на оспорването. Решението е правилно. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката на СЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11. За целите на ЗДДС данъчно събитие е не правоотношението или задължението, а изпълнението на задължението за прехвърляне на правото на собственост /прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик според чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ или извършването на услугата /вж. чл. 6, ал. 1; чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/. Субект на изпълнението следва да бъде издателят на фактурата, по която е упражнено правото на приспадане. Мислимо е и изпълнение и от друг субект, ако сделката не е част от данъчна измама и въз основа на обективни данни не може да се установи познание у ДЗЛ за това обстоятелство - вж. т. 1 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-18/13. С арг. от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки имащи за предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Естеството на стоката по доставките - дизелово гориво, което по хипотеза не се съхранява в обособено количество, изключва съгласието като способ за индивидуализиране. Това предполага доказване на предаването на вещите по доставката. Не е установено предаването на процесните стоки като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и условие за преминаване на собствеността върху тях. Съдът е извършил дейност по преценка на доказващите предаването доказателствени средства - експедиционни бележки. Ниска е доказателствената им стойност поради липса на съпътстващите транспорта документи - пътни листове и товарителници, а за доставките от "Корадо" и заради разколебаването им с обясненията на собственика на превозното средство. Не съответства на изискванията на пълно доказване и установяването със счетоводните записвания при жалбоподателя. Те са производно доказателствено средство, а липсват или са разколебани преки първични доказателствени средства за придобиването от касатора на правото да се разпорежда като собственик с процесните стоки. Не са установени дори представляващите индиции за получаване на доставката факти за плащане /както сочи административния съд липсва касов бон от ЕКАФП/ и последващо разпореждане със стоките /съществува само фактура за последваща доставка/. Изводи във вреда на касатора следва да се направят и от отсъствието на декларации за съответствие. Декларациите по чл. 12, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол са допустимо, относимо и необходимо доказателствено средство за факта на предаване на спорните количества гориво. В тях следва да е извършено отбелязването по чл. 12, ал. 2 от Наредбата на касатора, като лице, което ще извършва последващо разпространение на течното гориво /каквото твърди да е извършил към "Силавкомерс" АД/. А това посочване е дължимо дори в качеството му на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 19 от наредбата. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение