Решение № 15158 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11147/2011 г.

Решение № 15158 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11147/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 8832/20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2806/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Емил Стоянов Рашев срещу заповед рег. № К-403/3.02.2006 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със заповед рег. № К-12057/25.10.2010 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Емил Стоянов Рашев с оплакване, че е нищожно, поради липса на собствена воля, а изцяло е копирано становището на органа, неправилно поради нарушение на материалния закон, не е съобразено правото му на отпуск по чл. 259, ал. 1 от ЗМВР, както и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с пълномощник, поддържа подадената касационна жалба и моли да бъде уважена. Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, представя писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество счита следното: Неоснователно е касационното възражение за нищожност на съдебното решение. Същото отговаря на изискванията за форма, постановено е от компетентен съд - тричленен състав при Върховен административен съд и е подписано от съдиите, участвали при разглеждане на процеса. Настоящият състав приема за основателно възражението, че е опорочена изразената воля на съда, доколкото отразеното съдържание на решението изцяло припокрива писмената защита на административния орган по отношение релевантните за спора съждения. Паралелно с това, решението е постановено без да бъде изяснена изцяло фактическата обстановка по спора, най-вече с възражението на служителя, че в качеството си на президент на "Национален полицейски синдикат в България" към датата на връчване на заповедта е бил в отпуск по чл. 259, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно текста на нормата, в сила от 24.11.2009 г., държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 257, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск. Съдът не е изложил доводи по тълкуването на израза "за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск", а е възприел тезата на административния орган, че по делото липсва нарочен акт на министъра, с който да е разрешено удължаване на отпуска след крайната дата (30.12.2010 г.). Съгласно чл. 257, ал. 2 от ЗМВР, броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР. По делото не е изискан този документ и не е проверен факта, има ли поименно или по заемана длъжност упоменаване на лицата, ползващи се от правото по тази разпоредба. Не е отразен правен довод и по възражението на Рашев - изисква ли се нарочно разрешение от министъра за ползуване на отпуска в определен период от време, или правото възниква директно от закона. Така констатираните пороци в решенето сочат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до необоснованост на решението, което съставлява отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При тези данни по делото, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,