Решение № 497 от 16.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8652/2013 г.

Доколкото със закон не е предвидено друго, държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, правят отчисления за държавата в размер 80 на сто от печалбата след данъчно облагане по годишния финансов отчет към 31 декември 2012 г. Разпоредбата на чл. 26 гласи: държавните предприятия и търговските дружества по чл. 23, 24 и 25 правят вноските по отчислената печалба, съответно по разпределените дивиденти, за държавата до 31 май 2013 г., а тези, които съставят годишен финансов отчет съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за счетоводството - до 15 ноември 2013 г. Вноските по ал. 1, без тези по ал. 4, постъпват по отделна сметка за приходите на централния бюджет на Териториална дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители" на Националната агенция за приходите. Държавните предприятия и търговските дружества по чл. 23 изпращат на Териториална дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители" на Националната агенция за приходите заверени копия от съответните протоколи относно решенията за разпределение на печалбата в срок до 20 дни от датата на приемането им. Вноските по ал. 1 на "Държавна консолидационна компания" - ЕАД, постъпват по определена от министъра на финансите сметка за приходите на централния бюджет в Българската народна банка. Съгласно определение № 3836/19.03.14 г. по адм. дело 3223/2014 г. по описа на 5 членен състав на ВАС, което е задължително за първата инстанция, обжалваните в настоящото производство разпоредби са общ административен акт. Това е така, защото същите имат еднократно правно действие. Съгласно чл. 65 АПК общи са административните актове, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Обжалваните разпоредби макар и включени в обхвата на ПМС имат еднократно действие - предвидено е да се направи еднократно отчисление за държавата от печалбата на търговските дружества. Нормативни административни актове са тези подзаконови административни актове които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Характерът на административния акт се определя от неговото съдържание, а не от неговото наименование. Обжалваните в настоящото производство разпоредби на чл. 23 и чл. 26 от ПМС № 1/9.01.2013 г., независимо че са приети от Министерския съвет като разпоредби от Постановление на МС, по своята правна същност не са нормативни разпоредби. С тях се създават задължения за едноличните търговски дружества с държавно участие да направят отчисления от печалбата по годишния финансов отчет след данъчното облагане за финансовата 2012 г. следователно оспорените разпоредби са общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Предвид обстоятелството, че жалбата е просрочена, същата следва да се разгледа само по отношение на искането за обявяване на нищожност на цитираните разпоредби. Настоящата инстанция намира, че обжалваният общ административен акт е валиден. На първо място обжалваните разпоредбите са приети от компетентен административен орган - Министерски съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗУДБ МС приема постановление за изпълнението на държавния бюджет до един месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет. Според разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 3 и чл. 221, т. 7 на Търговския закон общото събрание на търговските дружества взема решения за разпределение на печалбата. А по силата на чл. 147, ал. 2 и чл. 219, ал. 2 ТЗ в ДОО и в АД едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание. Разпоредбата на чл. 2 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК, Правилника/ предвижда, че Министерският съвет упражнява правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала при условията, по реда и чрез органите, посочени в правилника. Според чл. 8, ал. 1 от правилника Министерският съвет или министрите упражняват правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала съобразно отрасловата им компетентност. Съгласно чл. 11, т. 4 от същия правилник едноличният собственик на капитала в едноличните дружества с ограничена отговорност с държавно участие взема решение за разпределяне на печалбата и нейното изплащане. А според чл. 12, т. 14 на ПРУПДТДДУК едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни дружества с държавно участие взема решение за разпределяне на печалбата и нейното изплащане. Анализът на горните разпоредби води до извод, че оспореният общ административен акт, намиращ израз в чл. 23 и чл. 26 от ПМС № 1/2013 г. е приет от МС в качеството на орган, упражняващ правата на държавата в едноличните търговски дружества. Следователно чл. 23 и чл. 26 ПМС № 1/2013 г. са приети от МС в рамките на неговата компетентност, очертана от цитираните по-горе разпоредби на ТЗ и ПРУПДТДДУК. Т.е. обжалваните норми всъщност заместват решението на общото събрание, тъй като в случая едноличният собственик на капитала упражнява правомощията на общото събрание. Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че МС е излязъл извън своите правомощия, приемайки обжалваните текстове на чл. 23 и чл. 26 ПМС № 1/2013 г. Напротив приетите разпоредби са именно на основание чл. 2, чл. 8, чл. 11 и чл. 12 от Правилника и чл. 147, ал. 2 във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 219, ал. 2 във вр. с чл. 221, т. 7 ТЗ. Обсъжданият административен акт е действителен и не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. В случая не се установява актът да страда от такъв тежък порок, който да засяга валидността му. Не е налице: липса на компетентността на издателя; нарушение на изискването за форма; неспазване на процедурата по начин, водещ до липса на формирано волеизявление; отсъствие на правно основание за издаването му. Доводите на жалбоподателя, че чл. 23 и чл. 26 от министерското постановление противоречат на чл. 2, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет, дори да се приемат за основателни, не биха довели до извод, различен от този, че обжалваният акт е валиден. Това е така защото не всяко противоречие на материалния закон води до нищожност, а само онова което е толкова тежко, че правните последици от акта са нетърпими от правовия ред /като напр. нарушаване на свръхповелителни правни норми или на конституционни права, разпореждане на престъпление и др./. В конкретния случай, дори да се приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗУДБ, то нарушението не е от такова естество, че да води до нищожност на обжалвания общ адм. акт. Останалите, наведени от жалбоподателя и от присъединилата се към жалбата страна, доводи и възражения относно допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и несъобразяване с целта на закона, са неоснователни, тъй като не биха могли да повлияят на валидността на обжалвания акт. Предвид изложените съображения, жалбата на УМБАЛ"Св. Иван Рилски" ЕАД, гр. София, с искане за обявяване на нищожност на чл. 23 и чл. 26 от ПМС № 1 от 9.01.2013 г., към която се е присъединило УМБАЛ "Александровска" ЕАД, е неоснователна и следва да се отхвърли.