Решение № 8173 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14749/2010 г.

Решение № 8173 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14749/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "Красне" ООД гр. Русе, чрез процесуален представител адв. К. Дончев срещу Решение № 1964 от 7.10.2010 г., постановено по адм. дело № 1747/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са обстоятелствено са наведени касационни оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон досежно изпълнение на изискванията на ППЗДДС за доказаност на вътрешнообщностната доставка и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в превратно тълкуване на доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Варна не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от "Красне" ООД гр. Русе, предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на Ревизионен акт 181001067/18.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Русе, потвърден с Решение № 323/15.05.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м. 10.2008 г. на дружеството е начислен ДДС в размер на 32 550,21 лв. и лихви. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че процесните доставки не представляват вътреобщностни доставки по смисъла на чл. 7 ЗДДС, а такива по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и следва да бъдат обложени с данъчна ставка от 20%. Във връзка с това съдът е съобразил, че съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения § 2 от ДОПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира ВОД е следвало да докаже реалността на извършените доставки в Румъния, но от страна на жалбоподателя не са ангажирани необходимия обем доказателства, които да оборват направените констатации с ревизионния акт, при което се налага извод за липсата на доставка на стока по вид и начин, както се претендира от жалбоподателя. Изводите на първоинстанционния съд са постановени при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право и изцяло се споделят от настоящата инстанция при извършената служебно проверка за съответствие на решението с материалния закон. Понастоящем наведеното касационно оплакване е за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недооценка и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства Оплакването е неоснователно: Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния ( в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на ревизионния акт като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗДДС, респ. ППЗДДС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, посочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо за съда не са били налице процесуални пречки да разгледа спора по същество и в резултат на правилно разпределената доказателствена тежест и въз основа на представените от страните доказателства да изгради правилните си правни си изводи. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, с което е потвърден ревизионния акт, предмет на обжалването, е съобразен с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение