Решение № 2325 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2011 г.

Решение № 2325 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12259/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 49, ал. 2 ЗКИР. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, срещу Решение № 3690/22.07.2011г, постановено по адм. дело № 4221/2010 г., по описа на Административен съд - София град, в частта му, с която е отменена заповед № РД-18-19/29.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър досежно нанесени данни в КК и КР за имоти с идентификатори 68134.4140.110, 68134.4140.110.1, 68134.4140.111.1.1, 68134.4140.111.1.2, 68134.4140.111.1.3 и 68134.4140.111.1.4 Релевирани са доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Моли решението, в оспорената му част да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора с отхвърляне на оспорването на заповедта в тази й част. Иска се и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответниците - Милена Георгиева Бабалева, Стоян Георгиев Бабалев, Анелия Георгиева Бабалева, Васил Станков Стрильов и Виолета Методиева Стрильова, всички от гр. София в писмено становище изразяват мнение за неоснователността на касационната жалба. Останалите ответници - Геновева Стефанова Димитрова и Асен Богомилов Стоянов не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Предмет на развилия се съдебно-административен спор пред Административен съд - София град е законосъобразността на Заповед № РД-18-19/29.03.2010 г., на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, /публикувана в ДВ, бр. 31/23.04.2010 г./, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на кв. Суходол, район "Овча купел", Столична община, област София, в частта относно ПИ с идентификатори № 68134.4140.110, 68134.4140.111, 68134.4140.110.1, 68134.4140.111.1.1, 68134.4140.111.1.2, 68134.4140.111.1.3 и 68134.4140.111.1.4. За да отмени заповедта в съответната й част, първоинстанционният съд е приел, че същата е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон - чл. 30, ал. 2, т. 2, чл. 71, ал. 3 и чл. 41, ал. 3 от ЗКИР и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Постановил е изпращане на делото като преписка на административния орган при отчитане на действителните права на собственост и титулярите им, съобразно дадените от него указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението, в оспорената му част, е правилно. Административен съд - София град е извършил проверка за законосъобразност относно нанесени данни за имоти с по-горе изброените идентификатори към одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри за част от територията Суходол, район "Овча купел", Столична община. Правилно е установено, че кадастралният регистър към одобрената кадастрална карта за имот с идентификатор № 68134.4140.110 и 68134.4140.111 не съдържа данни за действителните права на собственост и техните титуляри, видно от ангажираните по делото относими писмени доказателства за тези обстоятелства. Необходимостта от въвеждането на пълни данни за собствениците на сгради с идентификатори № 68134.4140.110.1, 68134.4140.111.1.1, 68134.4140.111.1.2, 68134.4140.111.1.3 и 68134.4140.111.1.4 също обосновано е изведена по делото. Така формираният правен извод кореспондира с установените факти. Законосъобразно се явява първоинстанционното решение и в частта му досежно приетата незаконосъобразност на оспорената заповед, относно нанесените данни в кадастралните карти и регистри за сграда - северен близнак с идентификатор № 68134.4140.110.1. Правилно е прието, че несъответствието се изразява в заснемане само на част от сградата. В кадастралната карта тази сграда не е заснета изцяло, а част от нея. Горните обстоятелства са установени от събрания по делото доказателствен материал, поради което изводът на инстанцията по същество, че административният орган следва служебно да събере данни за засегнатите имотите, обемът на права върху тях и титулярите им задължения имат както административният орган, така и собствениците на имоти, в обхвата на изработената кадастрална карта по аргумент на чл. 41, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Неизпълнение на задължението от собственика /при поискване от органа/ не освобождава и органа от задължението му да установи тези данни, чрез други начини, а именно: от регистрите към картите и плановете /чл. 41, ал. 2, т. 1 от ЗККИР/; от регистрите на общинската и областната администрации /чл. 41, ал. 2, т. 3 ЗКИР/; от предварителните имотни партиди, предоставени от Службата по вписвания, по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗКИР. В обобщение се налага извода, че в оспореното решение се явява законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Това характеризира в наведения смисъл оплаквания от касатора като неоснователни и налага решението да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора, за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, не следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение,