Решение № 108 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6707/2014 г.

Решение № 108 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6707/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение № 16 от 16.01.2014 г. по гр. д. № 77/2013 г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение № 264 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 130/2014 г. на Кюстендилски окръжен съд, е отхвърлен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Д. К. Д. против Л. М. С., двамата от [населено място], за признаване на установено, че ответникът не е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 41112.10.75 по кадастралната карта на [населено място]. Въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК С молба вх. № 18086 от 11.09.2014 г., подадена от Д. К. Д. от [населено място] се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК. Поддържа се, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е налице поради постановяване на решението в противоречие с решение от 06.01.1998 г. по адм. д. № 182/1997 г. на Кюстендилски окръжен съд, както и на решение от 15.06.1995 г. по адм. д. № 366/1994 г. на Кюстендилски окръжен съд; че решението е постановено в противоречие и с решение от 23.11.1994 г. по адм. д. № 656/1994 г. на Кюстендилски районен съд, с което върху спорния имот е възстановено правото на собственост на праводателката на ищеца Ц. Д., както и че в хода на инстанционното производство праводателката на ищеца е била заличена като страна по делото, с което тя и наследниците и са били лишени от възможност да участват в делото. Ответникът по молбата за отмяна Л. М. С. счита, че същата е недопустима, а по същество неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна за процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна предвид следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато то е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Атакуваното решение на Кюстендилски окръжен съд не е основано на отменено впоследствие постановление на съд или друго държавно учреждение. За да отхвърли предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен съдът е приел, че ответникът е собственик на процесния имот, който му е бил предоставен за ползване по реда на ПМС № 11 от 1982 г., като правото на ползване се е трансформирало в право на собственост по реда на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Сочените от молителя решение от 06.01.1998 г. по адм. д. № 182/1997 г. и решение от 15.06.1995 г. по адм. д. № 366/1994 г. на Кюстендилски окръжен съд, с които е отменен отказа на кмета на [община] да се разреши на ответника изкупуването на ползваната от него земеделска земя не са отменени (решение от 06.01.1998 г. по адм. д. № 182/1997 г. е оставено в сила с решение № 1387 от 24.03.1999 г. по адм. д. № 5486/1998 г. на Върховен административен съд); атакуваното съдебно решение не е основано на тези съдебни актове, нито с тях може да бъде опровергано придобивното основание на ответника. Не е налице и основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно който текст заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, т. е. когато между същите страни са постановени две противоречиви решения, които установяват действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Решение № 16 от 16.01.2014 г. по гр. д. № 77/2013 г. на Кюстендилски районен съд е с предмет правото на собственост на Л. М. С. върху 450 кв. м. от поземлен имот в м. "Могилата", землище К. и формира сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото - Л. М. С. и Д. К. Д. Решение от 23.11.1994 г. по адм. д. № 656/1994 г. на Кюстендилски районен съд за възстановяване правото на собственост по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ на праводателката на ищеца Ц. Д. формира сила на пресъдено нещо между нея и Поземлена комисия [населено място], т. е. между двете решения липсва пълен субективен и обективен идентитет, тъй като не са между същите страни, за същото искане, нито са постановени на същото основание. Неоснователно е и искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поради заличаване на праводателката на молителя Ц. Д. като страна по делото. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молителят не твърди нито едно от сочените съдопроизводствени нарушения, които да са го лишили от право на участие в делото, а правата на трето лице той не може да брани от свое име - чл. 26, ал. 2 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени направените в хода на производството съдебни разноски в размер на 300 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.01.2015 г. с адвокат С. М. от Адвокатска колегия [населено място]. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение