Решение № 12618 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2015 г.

Решение № 12618 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила определение № 1420 от 24.03.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2075/2014 г., оставено в сила с определение № 5932 от 30.04.2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. д. № 5490/2014 г. и влязло в сила разпореждане от 13.06.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 2075/2014 г., оставено в сила с определение № 10404 от 25.07.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 8938/2014 г. Молителят Димитър Стефанов Ковачев от гр. София, се позовава на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК, като в допълнителна молба и писмени становища от 29.10.2015 г. и 3.11.2015 г. твърди наличие на нови обстоятелства, като прилага множество негови молби и жалби, както и писма, кореспонденция, становища и решения на други съдебни инстанции: Становище по адм. дело № 811/2014 г. на седемчленен състав на ВАС, жалба вх. № 4822 от 24.04.2015 г. на ВКС, частна жалба вх. № 7295 от 1.06.2015 на ВКС, молба вх. № 129253 от 26.10.2015 на СГС, писмо № 5918 от 28.04.2004 г. на ВКП, писмо вх. № 10182 от 28.09.2015 г. до председателя на ВКС и отговор на същото, писмо рег. № 1024 от 23.10.2015 г. от Окръжна прокуратура - Перник, писмо вх. № 694 от 30.04.2015 г. от председателя на ВКС, Решение № 273 от 23.03.2009 по гр. д. № 6327/2007 г. на ВКС и Решение № 456 от 9.09.2004 г. по наказателно дело № 47/2004 г. на ВКС. Излагат се доводи за извършени престъпления по чл. 282 от НК и се претендира отмяна на атакуваните актове. Ответникът - Директорът на СУСО - НОИ не изразява становище по искането за отмяна. Като прецени доводите на молителя и данните по делото петчленният състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО и разгледано по същество за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С първото атакувано определение № 5932 от 30.04.2014 г. тричленният съдебен състав е оставил в сила определение № 1420 от 24.03.2014 г. по адм. д. № 2075/2014 г., с което Административен съд София-град, е оставил без разглеждане молбата на Димитър Стефанов Ковачев от 20.02.2014 г. и е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 и е приел, че от молбата, с която е сезиран не се установява ясно и непротиворечиво твърдения и искания, които да е възможно да бъдат възприети като надлежно сезиране. Решаващият състав на Административен съд - София-град и тричленният съдебен състав на ВАС, постановил атакуваното определение, са изложили мотиви, че от данните по адм. д. № 2075/2014 г. по описа на АССГ не е възможно да бъде извлечена ясна воля на жалбоподателя в какво се състои неговото искане, дали се оспорва конкретен акт или се иска обезщетение, като не е ясно и срещу кого е насочена неговата претенция. АССГ е формулирал констатираните недостатъци на молбата, с която е сезиран и е дал указания с разпореждане от 10.03.2014 г., които са съобщени на Димитър Стефанов Ковачев на 14.03.2014 г. и не са изпълнени. С определение № 10404 от 25.07.2014 г. тричленният съдебен състав на ВАС е оставил в сила разпореждане от 13.06.2014 г. по адм. д. № 2075/2014 г., с което е върната молбата на Димитър Стефанов Ковачев за възстановяване на производството на основание чл. 55 от АПК. Решаващият състав на Административен съд - София-град и тричленният съдебен състав на ВАС са изложили мотиви, че с оглед влязлото в сила определение № 1420 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. № 2075/2014 г. от АССГ и липсата на спряно съдебно производство на някои от основанията по чл. 229, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, е недопустимо искане за възобновяване на производството по делото. Молителят е предявил искането си за отмяна на влезли в сила определения на основание чл. 239, т. 1 от АПК, както е посочено от него в изложенията му от 13.08.2015 г. и от 14.08.2015 г. За пълнота на изложението следва да се отрази, че в молба от 31.08.2015 г. Димитър Стефанов Ковачев е вписал като основание чл. 239, ал. 1 - 4 от АПК, но доколкото визираната норма не съдържа алинеи 1 - 4, настоящият петчленен съдебен състав приема, че молителят се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, както е посочено в изложенията от 13.08.2015 г. и 14.08.2015 г. По силата на тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай молителят е приложил множество доказателства (молби и жалби, както и писма, кореспонденция, становища и съдебни решения), описани по- горе, за които твърди, че са нови и от значение за спора. Настоящият състав счита, че от приложените документи не се установява наличие на регламентираната от законодателя хипотеза, в които влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна на горепосоченото основание. Това е така, защото представените от него документи: Становище по адм. дело № 811/2014 г. на ВАС, жалба вх. № 4822 от 24.04.2015 г. на ВКС, частна жалба вх. № 7295 от 1.06.2015 на ВКС, молба вх. № 129253 от 26.10.2015 на СГС и писмо вх. № 10182 от 28.09.2015 г. до председателя на ВКС произтичат от самия молител, поради което нямат характер на писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т 1 от АПК. Относно останалите приложени документи: писмо № 5918 от 28.04.2004 г. на ВКП, писмо рег. № 1024 от 23.10.2015 г. от Окръжна прокуратура - Перник, писмо вх. № 694 от 30.04.2015 г. от председателя на ВКС, Решение № 273 от 23.03.2009 по гр. д. № 6327/2007 г. на ВКС и Решение № 456 от 9.09.2004 г. по наказателно дело № 47/2004 г. на ВКС петчленният съдебен състав счита, че касаят други правни спорове, с оглед на което не са от съществено значение за изхода на конкретния правен спор. Искателят заявява, че "са налице извършени закононарушения и престъпления по чл. 282 от НК". Така формулираното от оплакване не съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и приложените от Ковачев документи са неотносими към предмета на делото, приключило с определенията, чиято отмяна се иска. Неоснователно се твърди от искателя, че тази "жалба" е следвало да бъде разгледана от седемчленен състав на ВАС. Съгласно чл. 217, ал. 1 вр. чл. 236 от АПК делото се разглежда от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд. Искателят е посочил, че обжалва определение № 5932 от 30.04.2014 г. на ВАС, осмо отделение по адм. д. № 5490/2014 г. и определение № 10404 от 25.07.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 8938/2014 г., поради което направеното искане за отмяна следва да бъде разгледано от петчленен състав на Върховния административен съд. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза не са налице основания за отмяна на влезлите в сила съдебни определения, защото всички документи, на които се позовава молителят не са нови доказателства, които са от съществено значение за делото, както изисква текстът на чл. 239, т. 1 от АПК. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия