Решение № 13873 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2014 г.

Решение № 13873 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Стойчев Момчилов от гр. Кърджали, против Решение № 4/13.01.2014 г., постановено по а. д. № 142/2013 г. по описа на Административен съд Кърджали (АСКж). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСКж е отхвърлил като неоснователна жалбата на Момчилов против Заповед № 974/04.11.2013 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Кърджали (ОДМВР). С последната, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.) и чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.), за неупражняване на контрол над дейността на подчинени служители и на основание посочените норми от ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.), на Момчилов е наложено наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен, Момчилов обжалва решението на АСКж. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба. Ответната страна - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе установеното от фактическа страна от състава на АСКж. То не се оспорва от касатора. В същото време ВАС установи, че в така приетата фактическа обстановка, без тя да се изменя, съществуват елементи, които не са описани и съобразени от АСКж и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Видно от текста на обжалваната заповед на директора на ОДМВР (л. 6), Момчилов е наказан за това, че през периода след 10.10.2013 г. до настоящия момент (т. е. до издаване на заповедта - 04.11.2013 г.), не е упражнявал ефективен контрол над дейността на подчинени служители във връзка със съществуващи непълни данни в изпращаните от тях съобщения за извършени престъпления (СИП) и карти за пострадали физически лица (КПФЛ), съгласно т. 2 от Окръжно с рег. № 18099/07.10.2013 г. (л. 14) и разпореждане по време на проведено на 10.10.2013 г. работно съвещание (Протокол рег. № 18299/10.10.2013 г., л. 12) - за личен контрол на началниците на Районни управления "Полиция" (РУП) по попълването на СИП и КПФЛ, в резултат на което е затруднена дейността по въвеждане данните в автоматизираната информационна система на министерството на вътрешните работи (МВР). Тази дейност е преценена като дисциплинарно нарушение по посочените текстове от ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.) и за нея е наложено наказание. По делото липсват данни дали Момчилов е присъствал на проведеното на 10.10.2013 г. работно съвещание. По въпроса от него не са искани обяснения. Липсва и заповед на директора на ОДМВР, за образуване на дисциплинарно производство против касатора. С чл. 33, ал. от Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. (Инструкцията, л. 43), издадена от министъра на вътрешните работи (министъра/ът), се урежда въпроса кой осъществява контрола по организацията на работата по ЗМ - ръководителите на структурите по чл. 4 от нея. С ал. 2 на чл. 33, са конкретизирани задълженията по контрол, като е указано ръководителят да определи със заповед служители, които да осъществяват непосредствен контрол по изпълнението на дейностите, регламентирани с тази инструкция. С МЗ рег. № Iз-2845/29.11.2013 г. (л. 41) министърът е утвърдил Методически указания за събиране на данни и автоматизирана обработка на полицейската статистика във връзка с регистрирането на ЗМ за извършени престъпления от общ характер (л. 54). В същите липсват указания за осъществяването на контролни функции на ръководителите на структурите по чл. 4 от Инструкцията, различни от тези по чл. 35, ал. 2 от нея. При така установеното от фактическа страна, заедно с посочените нови елементи, касационната жалба се явява основателна. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон от съда при постановяването на обжалваното решение е основателен. Основното нарушение на закона, допуснато от административно наказващия орган и неотчетено от АСКж, поради което се явява допуснато и от съда, е това на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Съгласно нормата, дисциплинарно наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. По делото е приложено писмено обяснения от страна на касатора с № 12448/01.11.2013 г. (л. 8). То обаче не е дадено по повод водено дисциплинарно производство против Момчилов, а "в изпълнение на разпореждане с рег. № 18099/07.10.2013 г." (л. 14). Т. е. това е доклад на подчинен служител до началника му, за изпълнение на дадени му указания за "...създаване на организация..." във връзка с констатирани от началника, неконкретизирани по време, вид и извършител, нарушения на Инструкцията. Че това е така говори и фактът, че по делото не е приложено искане на директора на ОДМВР до Момчилов, за даване на обяснение за извършено от него дисциплинарно нарушение и/или във връзка с водено дисциплинарно производство, както и това, че липсва съставен протокол за изслушване по смисъла на чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР (отм.). Ирелевантен е фактът, че върху същите обяснения, директорът на ОДМВР е поставил резолюция "Приех и оцених", с дата и подпис. Нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.) не посочва точно момента, когато служителят трябва да даде писмените или устните си обяснения. Те обаче, във всички случаи трябва да бъдат дадени след образуването на дисциплинарно производство против служителя и преди налагане на наказанието му. В случая, при липсата на данни за образувано с нарочна заповед дисциплинарно производство, Момчилов би трябвало да бъде предварително уведомен за намерението на директора да провери дали той не е извършил нарушение и при положителен отговор да му наложи наказание. Само обяснения след такова уведомяване, биха имали стойността на задължителните такива по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). При наличието на посоченото нарушение и прилагайки по аналогия, по силата на аргумента за по-силното основание, чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), наложеното дисциплинарно наказание следва да се отмени, без да бъде разглеждан случая по същество. Касационната инстанция констатира също, че са допуснати нарушения на материалния закон и при разглеждането на спора по същество. Съгласно чл. 246, ал. 1 ЗМВР (отм.), заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа "...обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени...". В случая е посочено общо, че Момчилов "не е упражнил контрол над дейността на подчинени служители". Съдържанието на понятието "контрол" е различно и за да бъде наказан даден служител за дисциплинарно нарушение "неупражнен контрол", следва да бъдат посочени конкретните норми, които са му вменявали упражняването на такъв, вкл. и неговия обем. Общите изисквания към всеки ръководител на структура в системата на МВР (вж. напр. чл. чл. 20, 24, 28, 77 и др. ЗМВР - отм.) да упражнява контрол над дейността на подчинените си служители, имат предвид организационен такъв. а не физически контрол върху всяко едно действие на всички служители в структурата. Последното обективно е невъзможно. В т. 2 от Окръжно с рег. № 18099/07.10.2013 г. директорът на ОДМВР е разпоредил ръководителят на структура да "осъществява непосредствен контрол...". Прилагателното "непосредствен", също няма легално определение. Ако директорът е включил в него задължението началникът на РУП да проверява и одобрява лично по някакъв начин всяка една дейност, регламентирана в Инструкцията, вкл. попълването на статистическите форми, това би означавало, че той фактически трябва да повтаря тези дейности, осъществявани от много служители (във всички случаи повече от един) на РУП. Това, както се каза, е обективно невъзможно. Освен това, такова вменено изискване противоречи на цитирания чл. 33, ал. 2 от Инструкцията (акт от по-висша степен предвид издателя му), конкретизиращ по какъв начин ръководителят на структурата по чл. 4 от нея, осъществява контрола по организацията на работата по ЗМ. Видно от материалите по делото, касаторът е изпълнил вменените му с чл. 33, ал. 2 от Инструкцията задължения - издал е Заповед 179/04.04.2013 г. (л. 9) и е организирал обучението на служителите от РУП Кърджали за работа с нея, видно от приложените на л. 16 - 22 списъци. Последното сочи, че Момчилов не е извършил вмененото му с оспорената заповед нарушение. Възможно е, по време на работното съвещание, проведено на 10.10.2013 г., директорът на ОДМВР да е разяснил на присъствалите ръководители на структури в системата на ОДМВР как точно да осъществяват контрола върху дейността на подчинените си служители по изпълнение на Инструкцията. Липсата на данни в същото време, за присъствието на Момчилов на това съвещание, не дава възможност от него да се търси дисциплинарна отговорност за нещо, което не му е известно. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение се явява постановено в нарушение на материалния закон, поради което е неправилно. Като такова, то следва да се отмени и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, като се отмени като незаконосъобразна оспорената Заповед № 974/04.11.2013 г. на директора на ОДМВР. Разноски не се претендират от касатора, поради което такива не следва да се присъждат. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение