Решение № 6690 от 3.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. от гр. Ямбол, действащ лично и чрез пълномощка си адв. П., против Решение 9/20.01.2021 г. по адм. д. 245/2020 г. на Административен съд - Ямбол. В касационната жалба и в съдебно заседание са поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Нова Загора, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в касационното производство. Ответникът Г. Г., чрез особения си представител адв. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за особен представител. Ответницата И. И. редовно призована, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С Решение 9/20.01.2021 г. по адм. д. 245/2020 г., Административен съд - Ямбол е отхвърлил жалбата на Д. Г. от гр. Ямбол, депозирана чрез адвокат П., срещу Отказ на искане за издаване на задължително предписание от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Нова Загора, Отдел "Закрила на детето", постановен по заявление с вх. СИГ/Д-СН-НЗ/79 от 03.07.2020 г. и подаден устен сигнал с вх. СИГ/Д-СН-НЗ/81 от 20.07.2020 г., обективиран в писмо с изх. СЛ/D-CH-HZ/64-136/06.08.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Нова Загора. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Преценено е, че поведението на бившата съпруга на жалбоподателя И. И. не представлява по своето естество отказ за сътрудничество по смисъла на чл. 18, ал. 4 от ППЗДет., което да е основание за издаване на задължително предписание. Съдът е направил извод, че с оглед констатациите, отразени в изготвените социални доклади за оценка на постъпилите сигнали, не са установени преки рискове за детето, че то желае да продължи да бъде отглеждано в жилището на своята майка и не е прекъснало отношенията с баща си и че обосновано административният орган е приел, че липсва отказ от страна на майката да сътрудничи във връзка с прилагане на предприетите спрямо сина ѝ мерки за закрила, като не е налице основание за издаване на задължителни предписания. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото е установено, че административното производство е започнало по заявление от 03.07.2020 г. и устен сигнал на жалбоподателя от 20.07.2020 г. Съгласно съдебната практика на ВАС, издаденият по подадените заявление и сигнал акт има белезите на индивидуален административен акт и оспорването срещу него следва да бъде разгледано по същество /Определение 8944/18.07.2016 г. по адм. д. 8053/2016 на ВАС и Определение 4032/03.04.2017 г. по адм. д. 2330/2017 на ВАС/, респ. такъв е отказът за издаването му. С постановеното решение съдът е приел, че писмо с изх. СЛ/D-CH-HZ/64-136/06.08.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Нова Загора съставлява законосъобразен отказ да се издаде предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД. Процедурата по издаване на задължителни предписания е уредена в чл. 9 и сл. от ППЗЗДет. Съгласно чл. 18, ал. 4 от посочения правилник, предпоставка за издаване на задължително предписание от директора на дирекция "Социално подпомагане" е отказ от сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила. Първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява да е налице такъв отказ от сътрудничество от страна на майката на детето. За да направи този извод, съдът се е позовал на данните за срещи и разговори, проведени с ответницата И.. В относимата правна уредба липсва указание в какво следва да се изразява съдействието от страна на родителя за осъществяване на мерките за закрила на детето, респ. кое поведение може да бъде прието за липса на съдействие. Преценката следва да се извършва във всеки конкретен случай, като бъдат отчетени съдържанието на предприетите мерки за закрила в съответствие с плана за действие; поведението на лицата, които са отговорни за отглеждането и възпитанието на детето; цялостното физическо, емоционално и психологическо развитие на детето и конкретните му прояви, които служат като индикация за поставянето му в риск; предприетите от социалните работници конкретни действия за постигане на целите на закрила на детето в риск. /така в Решение 9347 от 29.07.2016 г. по адм. д. 4701/2016 г., VІ отд. на ВАС/. В изготвената на 16.05.2019 г. оценка на родителския капацитет, социалният работник е достигнал до извода, че детето е поставено в състояние на зависимост (обслужване от страна на майката), силен родителски контрол и засилване внушението за болест и поставянето му в състояние на заучена безпомощност; майката трайно неглижира нуждите на детето от общуване с връстници и момчето расте в ситуация на социална изолация; има патологична емоционална връзка между майката и детето и отсъствие на момчешко поведение, липса на мъжки модел на поведение. Необходимо е да се посочи, че този формиран краен извод е самостоятелен и независим от другия, обективиран в заключителната част на оценката извод, че майката И. притежава родителски капацитет, но към момента не посочва финансова стабилност и финансова помощ за отглеждане на сина си Г., тъй като същата се грижи за болните си родственици - майка и баба, с които живее. С оглед относимостта на така имплицираните в оценката изводи към процесния спор, следва да се постави акцент върху очевидната необоснованост на извода за наличие на родителски капацитет на майката И. и отчетливото противоречие между него и всички други, изложени в оценката крайни изводи. Г. не контактува с връстници и се обучава чрез индивидуална форма на обучение в домашни условия. От анализа на доказателствата по делото се установява, че Г. не желае да живее с баща си, не иска и никога не се среща насаме с него, а само в присъствието на майката, т.е. в нарушение на режима на лични отношения, посочен в Определение 2564/07.11.2019 г. на Районен съд - Ямбол. Детето е отказало нееднократните покани на бащата да пътува с него или да отидат заедно на море. Г. не се е явил и на срещата за предаването на бащата в изпълнение на влязло в сила Решение 168 от 31.05.2018 г. на Окръжен съд-Сливен. Същият не желае да ползва предоставената социална услуга. От посочените обстоятелства може да се направи обоснован извод, че Г. безспорно е дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б. в от Закона за закрила на детето, защото за него съществува опасност от увреждане на психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие, поради влошените отношения на родителите и отчуждаването на детето от бащата. Невъзможността да се осъществят срещи между бащата и детето, както и делата, водени от двамата родители относно отглеждането на детето, са посочени и отчетени и в административното производство. Адекватни причини за нагласите на детето спрямо бащата и поведението му към него липсват, като изложените в тази насока твърдения в декларацията на лист 224-225 от делото са недоказани и се оборват от останалите събрани по делото доказателства. В същото време е установено, че социалните контакти на детето са изцяло ограничени до майката и нейните възходящи. В горецитираното съдебно решение на Окръжен съд- Сливен, макар и обхващащо друг времеви период, е описана патологична зависимост на детето от майката, пълната зависимост, в която то се намира към този момент, както и, че майката буквално го е обсебила и поставила в пълна зависимост от себе си. Въпреки принципната недопустимост на използването на изготвена в друго производство експертиза, не може да бъде игнориран фактът, че в мотивите на решението са пресъздадени еднозначните изводи на три вещи лица и училищен психолог, релевантни за настоящия спор, съгласно които описани в жалбата на майката до органите на полицията и прокуратурата по образуваното досъдебно производство и многократно пресъздавани от детето, без нито една изразена емоция, без опит за прикриване и увъртане /израз на изпитван страх и негативни емоции/, не могат да се приемат за безспорно, действително извършени действия от страна на бащата спрямо детето. Вещите лица и специалистите са категорични, че се касае до манипулирани /от майката/ спомени, които не са адекватни. Детето е внушаемо, системно обработвано от майката и не си дава сметка, че нещата които повтаря, злепоставят другия родител и че водят до законови последици. Това му състояние е функция на средата. Детето няма база за сравнение, то приема за вярно това, което му казва авторитета - майката, при която живее. В този контекст, в настоящото производство съдът не би могъл да разглежда поведението на майката, включително нейните действия и бездействия, изолирани от това на детето. Единственият начин за преодоляване на системните откази на детето за включване в предоставяне на социалната услуга и за провеждане на срещи с бащата, съобразно режима на определени лични отношения между двамата, е именно активното съдействие от страна на майката, каквото в процесния случай липсва, а обективни данни в подкрепа на този извод са подробно описани в посочената оценка на родителския капацитет, а и се извличат от доказателствата за поведението на детето. От друга страна, видно от доказателствените средства по делото, източник на информацията за осъществяване на лични контакти между детето и бащата, в по- голямата ѝ част, е именно майката, и в по-малка, от детето, като техните твърдения не са подкрепени с доказателства и са в противоречие в предоставените от жалбоподателя сведения. В тази насока недоказани са и твърденията на ответницата по касация за осъществяване по инициатива на бащата на срещите между него и детето извън определения режим на контакти. И. е заявила, че детето е в добро здравословно състояние, твърдение, което не кореспондира с предоставената информация от личния лекар за здравословното му състояние, съгласно която детето страда от множество различни заболявания. В изготвения на 02.09.2019 г. План за действие във връзка с предприетата спрямо детето Г. Г. мярка за закрила по чл. 23 от ЗЗДет., при работа с него са заложени дългосрочна цел "Осигуряване на сигурна среда за развитието на детето, гарантираща правилното му развитие", и две краткосрочни цели "Социална работа с детето, съобразно неговите потребности" - за осъществяването на целите са планирани дейности по консултиране и информиране в съответствие с възрастта и степента на развитие на детето, както и дейности по издаване на последващо направление за ползване на социални услуги (след изтичане срока на предходното направление и след получаване на Доклад-предложение от ЦОП-Нова Загора). Другата, заложена в Плана за действие краткосрочна цел се изразява в "Задоволяване потребностите на детето", като за нейното изпълнение са планирани редица дейности, в т.ч. и осигуряване на възможности за контакти между детето и бащата със срок постоянен в срока на плана. По отношение работата със семейството е заложена една краткосрочна цел - "Оказване подкрепа на детето и семейството", за изпълнението на която са планирани съответни дейности, както следва: консултиране и информиране на детето, осигуряване на психологическа подкрепа, проучване на неговите нагласи и планиране на последваща работа е него; индивидуална работа с психолог за преодоляване на емоционалните дефицити и тревожността на детето; осигуряване на работа с цел намаляване на тревожността на детето и формиране на умения за самоконтрол; консултативна работа с детето, насочена към развитие на способностите за общуване с бащата, подпомагане на детето за изграждане на значима връзка с бащата и формиране на положителен поведенчески модел; работа с детето в насока идентичност и социално поведение - начини за справяне със собствените враждебни нагласи; и зготвяне на оценка на емоционалното състояние на детето, включваща становище за евентуална промяна в средата на отглеждане; изготвяне на оценка на риска и оценка на потребностите на детето; провеждане на специализирана работа с детето с цел превенция на извършване на суицидни прояви; осигуряване на терапевтична работа с психолог; изготвяне на психологическа оценка на детето. За всяка от така планираните дейности е посочено изрично "при заявено желание от детето да продължи да посещава ЦОП, в срока на направлението". За изпълнението на тази краткосрочна цел, освен посочените дейности, са планирани също и дейности по консултиране и информиране на родителите за нормативните и поднормативни актове за правата на детето; консултиране на бащата и детето за необходимостта от осигуряване на съвместна работа с него и детето с цел изграждане на връзка; осигуряване на работа с родителите в посока изграждане на умения за ефективно общуване, подобряване на комуникацията между тях и осигуряване на подкрепа за подобряване на техните взаимоотношения; подкрепа при преодоляване на проблеми в общуването между детето и родителите и между двамата родители; работа с родителите в насока подобряване на взаимоотношенията родители-дете; проследяване на отношенията между детето и родителите; периодични срещи със семейството за поддържане на актуална информация за развитието на детето; осигуряване на наблюдение на грижите за детето в семейната среда. В Плана за действие изрично е посочено, че при отказ за сътрудничество и неизпълнение на задълженията от страна на родителя, полагащ грижи за детето, ще бъдат издадени задължителни предписания на основание чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. Извършените многократни консултации на И. И. относно поддържане на добра комуникация с бащата и неговото семейство и осъществяване на редовни телефонни разговори и срещи с тях, не са довели до постигане на преследваните с плана цели. В случая майката И. не е направила изричен отказ да сътрудничи за прилагане на мерките за закрила в семейна среда, но с оглед цялостния анализ на постъпките ѝ, категорично се установява поведение, което сочи именно на отказ за сътрудничество. Не може да бъде направен извод за активно съдействие от страна на майката в изискуемата степен за изпълнение на мерките за закрила на детето в семейна среща. Правото на детето да запази личните отношения и с двамата родители е защитено от международното право в чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето и не зависи от причината за раздялата им. И практиката на ЕСПЧ, и тази на българските съдилища нееднократно е подчертавала, че при реализирането на това право е необходимо да се достигне подходящия баланс между интересите на детето и тези на родителите. Режимът на лични отношения създава система от права и задължения на двамата родители, които следва да съблюдават и окуражават личните контакти. Необходимо е активно поведение на родителя, по отношение на когото е определен режимът, но също така безспорно е нужно съдействие от страна и на другия родител. Многобройните подадени сигнали от бащата Д. Г. сочат загриженост и желание за емоционалното съхранение на детето. От данните и доказателствата по делото, включително и от събраните в хода на административното производство, се налага извод, че при детето има идентифициран риск от синдрома на родителското отчуждение, дължащ се на установения перманентен отказ на майката да изпълнява съдебните актове относно определения режим на контакти, както и влязлото в сила решение на Окръжен съд Сливен, с което родителските права са предоставени на бащата.