Решение № 6708 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15383/2008 г.

Решение № 6708 от 22.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15383/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на полицейски орган при РПУ - Стара Загора - гл. инспектор Красимира Стоева Димова против решение № 38/4.11.2008 г. постановено по адм. д. № 574/2008 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Релевирани са подробни доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение също за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Антон Симеонов Лазаров от гр. Стара Загора против заповед Заповед за задържане на лице рег. № 394/23.08.2008 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от полицейски орган при РПУ - Стара Загора - гл. инспектор Красимира Стоева Димова, с която за престъпление по чл. 144 НК е задържан за 24 часа в помещението за временно задържане в РПУ - Стара Загора. Административния съд - Стара Загора - град е отменил заповедта като приел, че е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, а именно, че с оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и при липсата на конкретни и обосновани данни и представени доказателства, които да ги установяват и от които може да се направи основателно предположение, че А. Лазаров е извършил престъпление по чл. 144 от НК, задържането е постановено без да е налице нормативно регламентирана материалноправна предпоставка, а от друга страна тази цел не може да бъде преследвана при липсата на данни въз основа на които да се направи предположение че е извършено престъпление по чл. 144 от НК и че негов вероятен извършител е А. Лазаров. Още повече независимо, че законът не посочвал от какъв характер следва да е извършеното престъпление за прилагане на нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с оглед целите на ПАМ следва да се приеме, че за постановяване на задържането е необходимо да са налице данни за престъпление от общ характер. Решението е неправилно. То е постановено в противоречие с установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и при нарушение на материалноправната норма. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, предвид представената по делото към административната преписка жалба от М. Устова против Антон Симеонов Лазаров от гр. Стара Загора и другите доказателства по преписката. Заповедта за задържане съответства на чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. Следователно по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че е имало "данни" по смисъла на закона за престъпление по чл. 144 от НК, като закона не предпоставя посоченото престъпление дали е от общ или частен характер. Това е достатъчно за да може да се направи предположение в тази насока и да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. Целта на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая е извършено. Доводът, че с оглед първоначалните данни спрямо касатора е невъзможно да се направи обосновано предположение, че е извършил вмененото му престъпление, поради което е било и недопустимо прилагането на принудителна административна мярка, е неоснователен. Както бе посочено в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено каквото и да е престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Още повече, че по делото са събрани достатъчно данни, че с тази ПАМ именно към момента на налагането й, са изпълними целите на закона по чл. 22 ЗАНН. Като не стигнал до тези изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а при тази фактическа установеност делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК